Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Тъмничарите ми ме гледаха невярващо.

— Малцина я знаят тази история. Моят гей иконом ми отмъкна петдесет хиляди долара, след като Надин го завари да провежда гей оргия в апартамента ни. — Свих рамене. — Мога да навляза и в повече гнусни подробности, ако желаете, но ви уверявам, че насилието никога не е играло някаква роля в „Стратън“. Случаят с иконома се явяваше единично отклонение, както и доказателство за жестокостта на Виктор. Дани, от друга страна, изобщо не е дивак. В мига, в който зърна кървящото лице на Патрик, избяга в банята да повръща.

Копелето вдигна показалец да ме прекъсне:

— Извинявай — рече и зашепна нещо в ухото на Агента маниак. После към тях се присламчи и Вещицата и направи своя принос.

Не се и помъчих да ги подслушам. И така не можех да се начудя как бях успял тъй тотално да изгубя контрол над живота си. Ако се бях вслушал в съветите на майка ми и бях следвал медицина, сега сигурно щях да съм сърдечен хирург, като първия ми братовчед. Или можеше да съм ортопед, като другия ми братовчед. Или щях да съм адвокат, като моя брат светец Боб. Знае ли някой? Всичко бе толкова объркано.

В този момент тъмничарите ми свършиха да се наговарят.

— Окей — рече Копелето. — Да минем сега към Дани. Кога в крайна сметка се срещнахте?

— Юни 1988-а — рекох след кратък размисъл. — Горе-долу по времето, когато се канех да напусна „Инвестърс Сентър“. Вече ми беше ясно, че цялата фирма е една огромна измама и че ако не се махна веднага, клиентите ми ще бъдат живи одрани. — Замислих се за миг върху думите си. — „Измама“ е може би прекалено силно казано. Защото според мен действията ми всъщност не бяха незаконни.

— Да не би да очакваш да ти повярваме? — рязко ме прекъсна Вещицата с тревожно потръпване на носа.

Хвърлих й мъртвешка усмивка:

— Точно това очаквам, Мишел. А и, честно казано, то никак не бива да те шокира. „Инвестърс Сентър“ си беше лицензирана брокерска фирма с отдел за правен надзор, търговски отдел и всичките му там джуфки. Та тя дори членуваше в НАСД! В никакъв случай не беше част от сенчестата икономика.

На всеки два месеца изкарваха ново акционерно дружество на борсата и още на заглавната страница на проспекта му пишеше: „Сделката е одобрена от Комисията за търговия с ценни книжа“. — И свих рамене. — Недейте забравя и състоянието, в което се озовах там. Когато стъпих за пръв път в „Инвестърс Сентър“, се чудех откъде да намеря пари да си платя наема. И точно тази мисъл беше двигателят зад всичките ми решения. — Пуснах навременна въздишка. — Не знам ще съумея ли да ви го обясня по-добре, но поне ще ви призная, че след като разреших проблема с наема, започнах да забелязвам туй-онуй. В началото се мъчех да ги оправдая пред себе си, но с течение на времето забелязах, че ми става все по-трудно. И в душата си се чувствах все по-зле и по-зле.

— Ами, като се чувстваше толкова зле, защо не взе да напуснеш?

— Ако щеш ми вярвай, Мишел, но точно това имах предвид, когато се запознах с Дани. То поначало така и стана първата ни среща: излежавах се на терасата на апартамента ни, след като бях избягал от работа. Бях в обичайното си за целта облекло — бял хавлиен халат — и се чудех накъде да поема в живота. Вече бях понатрупал бая спестявания, така че не бях притиснат от обстоятелствата. Пред мен стояха всякакви опции, освен тази да отворя брокерска фирма. Нея от самото начало я бях изключил.

Беше към средата на юни, когато Джордж ме привика в офиса си и каза: „Собствениците на «Инвестърс Сентър» трупат цяло състояние. Не смяташ ли, че е позорно да се оставят толкова много пари на масата?“.

А моят отговор гласеше: „Не, нямам никакво желание да съм собственик на брокерска фирма, особено ако ще е от рода на «Инвестърс Сентър».“ Раната от провала на бизнеса с месо и морски продукти беше все още прясна, а и бях осъзнал, че всеки вид бизнес изглежда привлекателен, докато го гледаш отвън; истинската картина ти става ясна едва след като се потопиш вътре. Джордж, естествено, нямаше подобна представа, тъй като в миналото си не беше се занимавал с никакъв бизнес. Затова му се привиждаха само доларови знаци, без нито един пасив.

— Значи, се запозна с Дани, докато беше на терасата си? — подсети ме Копелето.

— Точно така. По онова време живеех на четвъртия етаж, а Дани играеше със сина си на детската площадка. Тогава Джонатан беше на две и постоянно ми се набиваше в очите със страхотната си платиненоруса коса. Беше невероятен сладур. На Дани обаче май бързо му писна да се прави на добър баща, та след някоя и друга минута се оттегли настрана и запали цигара. По някое време погледите ни се срещнаха и му хвърлих дружелюбна съседска усмивка.