Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Нас пък ни интересува — отговори ми той.

— Ами, щом настоявате — рекох им с усмивка аз, после разкърших бавно врат. — Окей… Вместо да дойде право в „Инвестърс Сентър“, Кени предложи да ме закара дотам. И когато спря пред дома ми, не беше сам, а с приятелката си. — Млъкнах за секунда и извих устни при спомена за нея. — С две думи казано, циците й бяха като две топки за американски футбол, а устните й — като на златна рибка. Не бих я описал като красавица, но рядко бях виждал по-секси парче.

Та двамата се нагласиха в борсовата зала да ме гледат как действам по телефона. Аз, естествено, попреигравах заради Златната рибка, която буквално ме събличаше с очи, докато рекламирах стоката на клиентите си. Вечерта приключи сравнително добре — изкарах около три хилядарки — а по едно време я чух да шепне на Кени как се била овлажнила само от това, дето ме слушала. Едва по пътя към дома обаче успях да се убедя в способностите на Златната рибка, че и в тези на Кени Грийн.

Кени шофираше червения си форд-мустанг, аз бях на дясната седалка, а Златната рибка бе кацнала помежду ни на разделителната облегалка само по една минитениска до над пъпа и ухаеше на някакъв страхотно секси парфюм. Намирахме се на магистралата „Крос Айлънд Паркуей“, близо до изхода за Бейсайд, когато Кени се обърна към нея: „Кажи му бе, сладур!“.

„Не мога, Кени! Срам ме е!“ „Добре, аз ще му кажа тогава — рече Кени. И се обърна към мен: — Толкова се възбуди, докато те гледаше как продаваш, че иска да ти извърти една свирка. А пък как ги върти — да не ти разправям! Способна е да отнесе хрома от цял камион! Виж й само устните. Я ги свий, сладурано!“

Хвърлих невярващ поглед на Златната рибка, а тя прикова очите ми, после направи чувствена муцка със страхотните си плътни устни. След което закима срамежливо с глава, един вид: „Наистина бих желала да ви го издухам, господине!“.

Млъкнах за миг, да намеря подходящите думи.

— Най-честно ви казвам, че имах пълното намерение да се съпротивя на чара на Златната рибка; ами че аз бях влюбен с цялата си душа и сърце в Дениз и до този момент никога не й бях изневерявал. Златната рибка обаче захвана да ме гали по джинсите и да си завира футболните топки в лицето ми. И докато още не се бях осаферил от тези й действия, взе че се свлече на пода пред краката ми и бавно свали ципа. — Спрях и тъжно поклатих глава. — Та с две думи казано, Златната рибка ми надделя и преди да се усетя, вече ми правеше световна свирка, докато се движехме с пълна скорост по „Крос Айлънд Паркуей“.

През това време аз стенех от екстаз; перверзното копеле Кени следеше с едно око пътя и държеше едната си ръка на волана; другото си око бе вперил в устата на Златната рибка и с другата ръка придържаше кестенявата й коса назад, че да не му пречи на гледката. — Свих рамене. — Ако не ме лъже паметта, изпразних се тъкмо пред 169-а гимназия, където навремето бях учил.

Държа обаче да ви заявя, че когато влизах у дома си след това, се чувствах абсолютно отвратително. Омърсен и опозорен. И се заклех никога повече да не изневеря на Дениз. Чувството ми за вина не ме напусна дълго време, особено когато се случеше да сме заедно четиримата. — Млъкнах и поклатих тъжно глава. — И точно това май беше най-тежкото, понеже Дениз и Златната рибка се сприятелиха. Но така се подредиха нещата в крайна сметка: Кени постигна своето и стана дясната ми ръка, а четиримата станахме неразделни.

В този миг вратата се отвори и в стаята влезе облечената от горе до долу в черно Вещица. Тримата я изгледахме втрещени. А тя седна до Агента маниак и попита:

— Изпуснах ли нещо интересно?

Пълно мълчание.

Накрая Агента маниак изрече с престорена тържественост:

— Ами Джордан току-що ни предостави изключително ценна информация за отношенията му с Кени Грийн и Зла…

— И смятам, че сега е моментът за обедна почивка — намеси се Копелето.

— Точно така. Умирам от глад — съгласих се.

— Хм — изхъмка Вещицата, — после ще ми го преразкажеш, Джоел.

Да бе, рекох си, можеш и да я убедиш да ти духа през това време, макар че, като си помисля, тая сигурно хапе!

И отидохме да обядваме.

Точно след час бях пак в тъмницата на Копелето, в стомаха ми се смилаха два резена пица, а тримата ми тъмничари ме гледаха втренчено. През последните петнадесет минути им бях говорил за Главчо — как бе успял да се промъкне във всеки един аспект на живота ми — и личния, и деловия. Каквото му поръчах — всичко изпълняваше, рекох им. Все едно ми беше втора жена. И макар в „Инвестърс Сентър“ да не съществуваше някаква определена йерархия, всички, които ни виждаха заедно, знаеха, че аз съм шефът. На него си му беше съвсем добре, даже бих казал, че се радваше на подчиненото си положение.