Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

След няколкосекундно мълчание Джим най-сетне каза: „Абе май имаше такова нещо. Звучи ми в моя стил!“.

Спомням си, че тогава си помислих: „Боже мой! Тоя е съвсем готов! Отворен е за всякакви предложения!“. Буквално ми се зави свят. Успях да запазя самообладание и продължих: „Великолепно, Джим. Тъкмо по този повод ти се обаждам, понеже току-що на бюрото ми се появи едно нещо и е най-хубавото, което съм виждал от шест месеца насам. Ако ми отделиш шейсет секунди, ще мога да споделя идеята си с теб. Имаш ли свободна минутка?“. А Джим отвърна: „Давай! Да те чуем!“. Тогава станах от стола и се приготвих да изнеса пред Джим рекламния си монолог. Спомням си също, че мярнах как Крис седи на стола си, пие от шишето газирана вода „Евиан“ и ме наблюдава. По телефона казах:

„Слушай, значи, Джим. Казва се «Арнклиф Нешънъл» и е една от най-бързо разрастващите се компании в козметичната промишленост. В най-общи линии, има капитализация от над тридесет милиарда долара и расте с по двайсет процента годишно. Да не говорим, че рецесиите никак не й влияят: ръстът й е постоянен и в добрите периоди, и в лошите. Следиш ли ми мисълта?“

„Следя я, следя я!“ — рече силно впечатленият Джим.

„Чудесно! — казах и му пробутах няколко подбрани факта за «Арнклиф» — имената на най-известните им продукти, адреса на управлението, докато накрая споменах за току-що подписания им договор с «Мейсис». — Но независимо от всичко, най-важното нещо за всяка фирма е управлението й. Нали така, Джим?“

„Разбира се“ — съгласи се той.

„Добре — продължих лукаво аз. — В случая ръководството на «Арнклиф Нешънъл» е изцяло от хора, дошли от «сините чипове». Председателят на директорския борд, Клифърд Сиълс 56 56 Името е променено. — Б.а. , е един от най-печените в козметичната индустрия. Бил е вицепрезидент на «Ревлон» — една от ключовите й фигури. С такъв човек на руля «Арнклиф» няма да има грешка. Но аз ти се обаждам по съвсем конкретен повод, Джим: Клифърд Сиълс се кани да предложи акции на фирмата си на Уолстрийт, при това на гребена на вълна от зашеметяващо нарастващи продажби и съобщението за току-що сключения страхотен договор. Ще се обърне най-вече към банки, застрахователни дружества и пенсионни фондове — към традиционните участници. А нали знаеш старата мъдрост, Джим: традиционните пари обикновено са умни пари, но дори когато не са, пак успяват да подпалят борсата. Следиш ли ми мисълта?“

„О, да. И още как!“

„Добре, Джим. Акциите на «Арнклиф» в момента вървят по петдесет цента всяка — безбожно евтино предвид бъдещето, което очаква компанията. А ключът към печалбата в случая е да заемеш позиция сега, преди Сиълс да отиде на Уолстрийт и да се срещне в управителите на инвестиционните и пенсионните фондове. Понеже след това ще е вече късно. — И направих кратка пауза за ефект: — Така че ти препоръчвам следното, Джим: грабни пакет от милион акции в «Арнклиф Нешънъл» — чух как водата излетя с шум от устата на Крис Найт, той се задави, рипна от стола и с «Евиан»-а в ръка запраши към офиса на Джордж. Поклатих невярващо глава и продължих да лансирам акциите, като едва сега забелязах, че другите брокери са се скупчили около мен. — Става дума за някакъв си половин милион в брой — рекох нехайно, — при това няма зор това да стане още днес или утре, Джим; мога да те изчакам цяла седмица да платиш, но, повярвай ми — и тук сниших гласа си почти до шепот, — ако заемеш позиция сега, преди Сиълс да се е появил на Уолстрийт, единственият ти проблем ще е защо не си купил повече. Как ти звучи? Разумно, нали?“

— Ти му поиска на оня половин милион долара, значи? — засмя се Агента маниак.

— Точно така. В „Л. Ф. Ротшилд“ с такива суми се работеше и просто ми се изплъзна от устата. Но докато чаках Джим да реагира на искането ми за половин милион, от офиса изхвърча Джордж, следван по петите от Крис Найт. Чух как Джордж мърмори: „Намерете отнякъде магнетофон! Бързо! Никой ли няма магнетофон?“. След което Джим каза: „М-м-м, съжалявам, Джордан, но не си попаднал на подходящ човек. Работя като машинист в шапкарска фабрика. Годишният ми доход е трийсет хиляди.“ — Тук млъкнах за миг. — Както и да е, да не ви измъчвам с подробности, в крайна сметка навих Джим да купи десет хиляди акции, сиреч сделка за пет хиляди долара — една от най-големите в историята на „Инвестърс Сентър“. По онова време още не знаех, че „Инвестърс Сентър“ всъщност не е никак малка фирма. Имаха над триста брокери и над тридесет офиса — все малки и все зле ръководени — като онзи, в който бях.