Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Сега като се сещам, през оня ден, изглежда, най ме шокира напълно нормалният му вид. Около него витаеше някаква аура на басп, сякаш току-що е слязъл от борда на „Мейфлауър“. Беше по светлосин къс панталон за голф и поло блуза с къс ръкав в същия цвят. Това или е ансамбъл за голф, или за яхта, рекох си. Трудно ми беше да преценя. Но във всеки случай нямаше начин да позная, че е евреин.

Копелето втренчи объркан поглед в мен. А аз продължих:

— Та докато си разменяхме поздрави с Дани, забелязах, че Джонатан се е изкатерил до върха на пързалката към езерото. В началото се впечатлих, тъй като ми се стори страхотно постижение за двегодишно дете, но после ми мина през ум да предупредя все пак Дани.

В същия миг Джонатан изгуби равновесие, аз изкрещях: „Дани! Синът ти!“, а Дани се извърна и само успя да изгледа как детето падна от пързалката и се стовари на плочника с тежестта на оловен балон. — Млъкнах и поклатих мрачно глава. — Да ви кажа честно, отпърво си помислих, че е умряло, понеже лежеше, без изобщо да мърда. А и самият Дани се беше вкаменил от ужас.

Но след няколко болезнени секунди Джонатан все пак вдигна глава и се заоглежда, но още не плачеше. Започна едва след като улови погледа на Дани, и то яката: разпищя се с всичка сила и замята ръце и крака. Реших, че като добър съсед би трябвало да сляза и да помогна на Дани.

Докато сляза обаче, Дани го бе вдигнал на ръце, а Джонатан беше надул докрай гайдата. „Да викна ли жена ти?“ — попитах Дани. А той подскочи от ужас: „Боже мили! Всеки друг, но не и нея! Ако щеш, на полицията се обади, да ме арестуват за това, че съм лош баща, само на жена ми не се обаждай, умолявам те !“.

Аз, естествено, реших, че се майтапи, затова просто кимнах и му се усмихнах. Той обаче не ми отвърна с усмивка именно защото не се шегуваше. Причината щях да разбера едва след няколко дни, когато с Дениз имахме удоволствието да излезем с тях на ресторант и да наблюдаваме как Нанси дръпна цигарата от устата му и я хвърли в лицето му. Но да не изпреварваме събитията. Джонатан успя в крайна сметка да се успокои, при което Дани ми каза: „Жена ми разправя, че те виждала да висиш на терасата ви по халат цяла седмица. Как си изкарваш хляба всъщност?“.

„Борсов посредник съм“ — отвърнах нехайно.

„Наистина ли? А пък аз си мислех, че за да си брокер, е задължително да работиш на Уолстрийт.“

„Абсолютна заблуда — поклатих глава аз. — Днес всичко става по телефона. Можеш да си където си искаш. Аз например работя в Грейт Нек и миналата седмица изкарах петдесет хиляди.“

„Петдесет хиляди! Не ти вярвам! Имам неколцина приятели брокери и всички духат супата, откакто стана борсовият крах!“

„Работя само с евтини акции — рекох. — На тях рухването на борсата почти не им повлия. А ти с какво се занимаваш?“

„Имам флотилия от автобуси за хора в инвалидни колички — отвърна моментално той. — И цялата работа е един шибан кошмар. Седемте ми микробуса постоянно се скапват, а седмината ми шофьори хаитяни идват на работа, когато им скимне. Ако имам гаранции, че няма да ме хванат, буквално съм готов да подпаля целия бизнес.“

Кимнах с разбиране. И без изобщо да се замисля, му рекох: „Ами ако търсиш промяна, сигурен съм, че ще мога да ти намеря работа в моята фирма. Лично ще се заема с обучението ти“. А Дани ме изгледа право в очите и отвърна: „Приятелю, ако ми докажеш, че наистина си докарваш по петдесет хиляди долара месечно, още утре в шест сутринта ще те чакам на прага ти, готов и лайна да рия, ако трябва“.

— Той кога всъщност постъпи при теб? — заинтересува се Копелето.

— Още на следващата сутрин. Както ми беше и обещал, чакаше ме пред вратата с новия брой на „Уолстрийт Джърнъл“.

— А какво стана с микробусите за инвалидите?

— Не се и вясна повече там. Имаше си съдружник на база фифти-фифти, на когото връчил ключовете с думите: „Довиждане, брато. Приятно ми беше да се запознаем!“, и толкоз. До края на август правеше непредизвикани обаждания да търси потенциални клиенти, но през първата седмица на септември взе изпита си за брокер. А междувременно Джордж ме притискаше все по-силно да основа наша си брокерска фирма. СЕК беше почнала да разследва „Инвестърс Сентър“. „Разчуе ли се, фирмата моментално ще колабира“, твърдеше Джордж.

Мен обаче най ме притесняваше това, че току-що бях успял да навия Липски и Пингвина да постъпят при мен. Пингвина най-накрая бе хвърлил пешкира в бизнеса с месо и морски продукти, а мебелният бизнес на Липски бе на ръба на банкрута. Така че в известен смисъл вече отговарях и за тяхното благосъстояние. И тъкмо по тази причина най-сетне кандисах да отида с Джордж при някакъв си адвокат, понеже ми бяха необходими сведения.