Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

А той не млъкваше:

— Исках малко да те поразсея, шефе. Ти всъщност голям късметлия излезе. У нас само самун хляб да откраднеш и веднага ти отсичат ръката.

— Ебаси и увлекателната информация, Монсоир — прекъснах го. — Благодаря ти, че я сподели с мен.

И се замислих накратко върху плюсовете и минусите на ислямското правосъдие. При което бързо заключих, че в моя случай горе-долу се изравняваха. Плюс беше например, че Графинята нямаше да се репчи толкова, ако й се налагаше да ходи из града покрита от главата до петите в някоя бурка 4 4 Дълга роба от глава до пети, със завоалиран отвор за очите, носена най-вече от жените мюсюлманки в Индия и Пакистан. — Б.пр. ; тогава русата й главица нямаше да стърчи като някой шибан паун. От друга страна обаче, ислямските наказания за престъпления с бели якички и сериен курвалък сигурно ще да са доста строги. Скоро гледах с децата „Аладин“, където на онова нещастно момче искаха да му отсекат ръката само за това, че е откраднало грейпфрут, който надали и десет цента струва. Или за хляб ставаше дума? Както и да е, самият аз бях завлякъл над сто милиона долара и си представях за такова нещо пък какво ще е ислямското наказание.

Макар че, в крайна сметка, за кражба ли точно ставаше дума? Тая думичка — „кражба“ — не описва ли малко неточно същността на нещата? Нима ние, хората от Уолстрийт, сме крадци? Да не би да сме крали хорските пари в истинския смисъл на думата? Ние просто ги увещаваме да се разделят с тях. Извършеното от нас е лека простъпка — жонглиране с акции, търгуване въз основа на вътрешна информация и най-елементарното укриване на данъци. По-скоро можем да говорим за технически нарушения, отколкото за отявлена кражба.

Или точно кражба си беше? Ами… да допуснем, че може и така да е. Възможно е лично аз наистина да съм постигнал някакво ново, по-високо ниво. Поне вестниците така твърдяха.

Лимузината вече се движеше по огромната арка на моста Трайбъро и вляво от мен блестеше силуетът на Манхатън. В ясни дни като днешния ти се струва, че сградите наистина стържат небето и буквално усещаш тежестта им. Несъмнено Манхатън е центърът на финансовата вселена — място, където инициативните и борбените наистина проявяват инициатива и борбеност — и сборище на Господарите на вселената, които не са по-различни от древногръцките божества. И до един са не по-малко порочни от мен!

Ами да, мислех си, каква е разликата между мен и всеки друг собственик на фирма за инвестиционно банкиране, като се почне от синекръвното копеле басп начело на „Дж. П. Морган“ и се стигне до оня нещастник евреин начело на „Ебанвгъза Сикюритийз“ (в град Ебанвгъза, Минесота)? Кой от нас не е хитрувал? Че нали, ако не хитруваш, конкуренцията ще те остави зад гърба си? Щом искаш да си могъщ банков посредник на Уолстрийт, в наше време си длъжен да постигнеш такова съвършенство.

Така че, реално погледнато, аз бях невинен. Виновен бе Джоузеф Кенеди! Та нали тъкмо той е положил началото на тази отвратителна вълна от манипулиране на борсовите цени и корпоративни шашми! През 30-те години Стария Джо — оригиналният Вълк от Уолстрийт — коли и беси всичко живо, което му се изпречи. И е един от основните подбудители на Голямата криза през 1929-а, повлякла Съединените щати в Голямата депресия. Той и шепа други баснословно богати Вълци се възползват от това, че обществото нищо не подозира: продават „на късо“ 5 5 „Къса позиция“ обозначава продажба на акции и други ценни книжа, които продавачът в момента не притежава, с надеждата да си ги откупи обратно впоследствие на по-евтина цена. Това представлява опит да се извлече печалба от очакван спад в цената на дадена акция или облигация, в противовес на обичайната инвестиционна практика, при която инвеститорът заема „дълга позиция“, като закупува акции с надеждата, че цената им ще се покачи. — Б.пр. за десетки милиони долари акции на компании, които поначало са били на ръба на фалита, с което окончателно ги блъскат в пропастта.

И как го наказват? Ако не ме лъжат познанията ми по история, правят го първия председател на Комисията по ценни книжа и борси. Ебаси и безочието! От пръв борсов мошеник на баш пазител на закона. Да не говорим, че и докато председателства, пак спекулира задкулисно, от което натрупва още сума ти милиони.

Че с какво съм по-различен от останалите, мама му стара! С какво?

— Ти си различен от останалите — обяви Грегъри Дж. О’Конъл, високият близо два и петнадесет мой адвокат по криминални дела. — И точно в това е проблемът ти. — Седеше зад разкошното си махагоново бюро, облегнал се на разкошното си високо кожено кресло и взел в ръка екземпляр от моя не толкова разкошен обвинителен акт. Беше хубав мъж на около четиридесет години, с тъмнокестенява коса и много квадратна челюст, и приличаше поразително на Том Селек в телевизионния сериал „Магнум“, макар и да бе доста по-висок от него. Така, както се бе излегнал назад, главата и торсът му изглеждаха километрични. (Той всъщност беше едва метър и деветдесет и три, но на мен всеки над метър и деветдесет ми се струва над два и десет.)