Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Отдръпнах се рязко назад.

— Да ме донатовари ли? Какви ги приказваш? — Въпреки че ми бе съвсем ясно за какво точно става дума. Че нали откакто станах пълнолетен, все ме разследваха за нещо, та бях станал спец по тия работи. Но все пак си мислех, че ако от устата ми да ме „донатоварят“ прозвучи като някаква съвсем изчанчена идея, шансовете това да ми се случи биха се понижили значително.

— Чакай да ти обясня — рече Випускника на Йейл. — В момента си подведен под отговорност за измама с ценни книжа и пране на пари, но само по четири емисии на акции. Съществува вероятността да се опитат да внесат и нови обвинения — да те донатоварят, както се казва. Не бих се изненадал, ако те подведат под отговорност и за останалите компании, чиито публични емисии си организирал. А те са тридесет и пет на брой, ако не се лъжа.

— Горе-долу — казах нехайно, съвсем претръпнал в този миг към лошите новини, от които средностатистическият гражданин би се напикал в гащите. Пък и разликата от трийсет до трийсет и пет години не е кой знае каква. И двете са равносилни на доживотна присъда, нали така? Графинята отдавна ще е изчезнала, децата ще са отрасли, ще са се изпооженили и вероятно ще си имат вече свои деца.

А каква ще е личната ми съдба?… Сигурно ще стана някой беззъб старец алкохолик, който притеснява децата и внуците си, като цъфва на прага им по празниците. Ще приличам на стария затворник господин Гауър — аптекаря от „Този прекрасен живот“ 6 6 It’s a Wonderful Life — американски филм на режисьора Франк Капра (1946 г.). — Б.пр. . И той навремето си бил високоуважаван член на обществото, докато един ден, след като получава телеграма, че синът му е загинал в Първата световна война, отравя невинно дете. Последния път, когато гледах филма, някой току-що бе напръскал господин Гауър в очите с шише от сода и го бе изритал от бара. Поех дълбоко въздух. Боже мили — не бива да допускам подобни блуждаещи мисли! Мисълта ми така или иначе вилнее дори и в най-добри времена. Затова казах:

— Добре, разгледайте какви варианти стоят пред мен. Щото, честно казано, мисълта за трийсет години пандиз никак не ме блазни.

— Амииии… — проточи Магнум, — така, както аз виждам нещата — ти, Ник, може да се намесваш — пред теб има три варианта. Първият е да се бориш докрай; да докараш нещата до съд и да бъдеш оправдан. — И кимна еднократно, оставяйки думата „оправдан“ да виси във въздуха. — И ако постигнем това, край на историята. Всичко отива в миналото веднъж завинаги.

— Не могат да ме съдят повторно за същото престъпление — допълних хем горд, хем притеснен от познанията си по наказателно право.

— Точно така — подсказа Випускника на Йейл. — За едно и също престъпление не могат да те съдят два пъти. Но ще стане процес, за който хората ще говорят години наред. И от който славата ни с Грег ще нарасне неимоверно. — Млъкна и се усмихна тъжно. — Но аз силно ти препоръчвам да не тръгваш по този път. Според мен да доведеш нещата до съд ще е една огромна грешка. И това ти го казвам като приятел, Джордан, а не като твой адвокат.

— Разбираш ли, приятелю? — пое щафетата Магнум. — Като адвокатска кантора имаме сметка да се стигне до съд, от което ще спечелим поне десеторно повече пари. Един сложен процес като твоя ще се влачи сума ти време, минимум една година; при което разходите ще са астрономически. Над десет милиона долара.

Тук се намеси Випускника на Йейл:

— Но ако отидем на съд и ти загубиш, катастрофата ще е пълна. От библейски мащаб. Ще ти друснат над тридесет години, Джордан, и…

Намесва се и Магнум:

— … и няма да ги лежиш във федерален поправителен лагер, където ще можеш да играеш голф и тенис. А ще си във федерален затвор, заедно с убийци и изнасилвачи. Земен ад — поклати най-сериозно глава.

Кимнах с разбиране, знаейки съвсем добре при какви условия живеят осъдените на федерално ниво. Всичко зависи от срока на присъдата: колкото повече години са ти дали, толкова по-голяма заплаха представляваш за сигурността. Ако си осъден на по-малко от десет години (и нямаш прояви на насилие в миналото си), изпращат те в някой федерален затвор с минимална охрана (известни са като „Клуб Фед“ заради хлабавия си режим, значи). Но ако са ти дали над десет години, заминаваш за място, където туба с вазелин ще ти свърши повече работа, отколкото цял камион с плутоний за ядрена бомба.

— В качеството си на твой приятел — продължи Грег — много бих се разтревожил, ако науча, че са те затворили в подобно място, особено след като пред теб стоят и други — много по-добри, бих казал, варианти.