Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

А властите продължаваха да затягат примката. След СЕК, и НАСДАК 8 8 От англ. NASDAQ ( National Association of Securities Dealers Automated Quotations — Национална асоциация за автоматични котировки от търговци с ценни книжа) — най-голямата електронно организирана фондова борса в САЩ. — Б.пр. отказа да търгува с книжата на всяка фирма, в която Вълка се явява най-големият акционер. И колкото идиотски да звучи сега, Вълка реши да изнесе контрабандно в Швейцария милиони долари, надявайки се легендарната швейцарска банкерска тайна да го превърне в Невидимия човек. При това планът му му се струваше безупречен, залагайки на поредица от корпорации с акции на приносител, шифровани банкови сметки и майсторски фалшифицирани документи.

Оказа се обаче, че от самото си начало съшият този план е бил и прокълнат. Проблемите започнаха, след като главният ми преносвач на валута бе арестуван в САЩ с половин милион долара в брой, и приключиха (катастрофално), когато няколко години по-късно, пак в САЩ, задържаха и швейцарския ми банкер, който веднага започна да свидетелства против куриера ми.

Междувременно един млад агент от ФБР, на име Грегъри Коулмън, се бе вманиачил на тема „Вълка“ и се бе заклел да го сгащи. И се започна една игра на котка и мишка, която се превърна в легенда в рамките на ФБР. Коулмън проследи хартиената диря от сделките ми до оня край на света и обратно. Най-после, след пет години ровене като къртица, успя да съедини достатъчен брой точки, че да ми извади обвинителен акт.

И ето ме, шест дена след прочитането на въпросния акт — жертва на собственото ми невнимание и на упоритостта на Коулмън. А насреща ми Магнум се бе впуснал във вариант две, предвиждащ споразумение с прокурора:

— … И макар да не съм в състояние да предскажа каква точно присъда ще получиш, смятам, че няма да надвишава седем години… най-много осем. — И сви рамене. — Да приемем по-неблагоприятната перспектива: осем години.

— Ебаси и перспективата! — озъбих му се. — Дай да гледаме по-оптимистично и да приемем седем, мама му стара! Щото тия шибани години аз ще ги лежа, не ти, така че имам пълното право да се спра на седем, разбра ли!

— Добре де — намеси се Випускника на Йейл. — Седем — седем. Тоест, осемдесет и четири месеца, преди разните приспадания и…

— А, ето ти хубава тема — прекъснах Випускника на Йейл. — Колко ще ми приспаднат! Можеш да преувеличаваш, ако желаеш. Няма да те давам под съд за подвеждане на клиента.

И двамата пуснаха по една дежурна усмивка, после Випускника на Йейл продължи:

— Първо ще ти приспаднат време за добро поведение . А то се равнява на 15 на сто от всяка излежана година. А 15 на сто от осемдесет и четири месеца прави… — И погледна Магнум. — Имаш ли калкулатор?

— Не ти трябва калкулатор — изхвърли се моя милост, царят на смятането на ум. — Стават седемдесет и един месеца и половина. Да приемем, че са седемдесет и един, за по-справедливо. Друго?

Випускника на Йейл продължи:

— Ще ти се приспаднат и първоначалните шест месеца на облекчен режим, които са почти равносилни на домашен престой. Остават шестдесет и пет месеца.

— Да не забравяме и програмата за лекуване на наркомания, която — и се изсмя ехидно — категорично ще трябва да изкараш предвид миналото ти. — И погледна Ник. — Той спокойно може да я води тая програма, нали, Ник?

— Предполагам, че от теб би излязъл превъзходен преподавател, нали, Джордан? — сви хладно рамене Випускника на Йейл. — Сигурно часовете ще са крайно интересни. Във всеки случай полагат ти се дванадесет месеца за участие в лечебна програма; така стигаме до петдесет и три месеца.

— Нали разбираш накъде бия, Джордан? — попита Магнум. — Не е толкова зле, колкото си мислеше, нали?

— Ами то май така излиза — рекох и се замислих за миг за съдбата си. Четири години и половина все пак се ядват — много по-приемливо е, отколкото да отида на съд и да рискувам да стана втори господин Гауър. Ще ги излежа в „Клуб Фед“, ще играя тенис и голф и за четиридесетия си рожден ден ще съм на свобода. Е, без солена глоба няма да ми се размине, но имам скътани достатъчно парици, че да живея охолно и след излизането ми от затвора.

При което следната мисъл буквално ме цапна по главата: ами аз този вариант що не го пробутам на Графинята! Като разбере, че ще отсъствам само някакви си четири години и половина, току-виж кандисала да остане… Всъщност що не взема да ги посмаля малко и да й кажа, че става дума само за четири години? Откъде ще разбере тя, че послъгвам? Или пък да й кажа цифрата четиридесет и осем месеца. Кое звучи по-кратко? Най-вероятно четиридесет и осем месеца… що пък да не й кажа четиридесет и седем, след което да добавя „Че то е по-малко от някакви си четири години бе, сладур!“.