Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Да му еба майката! — измърморих. — В такъв случай положението ми е катастрофално, Ник. — И поклатих невярващо глава. — Не се обиждайте, ама това, че Джоел Коен е путка, си го знаех и без да ми го казвате. Достатъчно ми бе да го видя. Не чухте ли какви ги наприказва, когато разглеждаха въпроса за пускането ми под гаранция? От него ако зависеше, на кръст би ме разпънал.

— Но не зависи от него — запъна се Магнум. — Когато дойде времето за онова писмо, най-вероятно ще го пише друг, а не Джоел. Защото, ако им сътрудничиш, нещата ще се влачат поне четири-пет години и едва тогава ще стане въпрос на колко да те осъдят. А дотогава Джоел най-вероятно ще е напуснал, за да се влее в редиците на смирената адвокатска колегия.

Обсъдихме в продължение на няколко минути плюсовете и минусите на сътрудниченето, но колкото по-ясно ми ставаше, толкова по ме отблъскваше. Няма да има недосегаеми. Ще ме принудят да свидетелствам срещу всичките ми стари приятели. Единствените изключения ще са баща ми — бивш главен финансов директор на „Стратън“ (пък и той нямаше никакви противозаконни деяния), и дългогодишната ми секретарка Джанет 9 9 Името е променено. — Б.а. (която бе извършила ред противозаконни деяния, но пък се намираше толкова на ниско в йерархията, че няма да й обърнат внимание). Грег ме убеди, че от мен зависи двамата да ги оставят на мира.

Най-много ме тревожеше мисълта, че ще трябва да свидетелствам против бившия ми съдружник Дани Поуръш, когото подведоха под обвинение заедно с мен и сега седеше в затвора в очакване да му постановят гаранция. Освен него ставаше дума и за най-стария ми приятел Алън Липски. И той бе подсъдим, макар и по дело, свързано само частично с моето. Не можех да си представя да сътруднича във вреда на Алън. Та ние от пеленачета бяхме приятели! Чувствах го повече като брат от собствения си.

В този миг телефонът на Грег изгъргори нахално и секретарката му обяви доста нехайно:

— Джоел Коен на първа. Ще се обадиш ли, или да му кажа, че ще му звъннеш по-късно?

Карфица да беше пуснал някой в ъгловия кабинет на двадесет и шестия етаж на „Дифайс, О’Конъл енд Роуз“, сигурно щеше да се чуе. Стояхме и тримата замръзнали, със зяпнали уста. Пръв проговорих аз:

— Мръсното му гадно копеле! Вече ме донатоварва! Майка му стара! Мамичката му да еба!

Магнум и Випускника на Йейл кимнаха в знак на съгласие. После Магнум допря показалец до устните си, изшътка ни и вдигна слушалката.

— Здрасти, Джоел, к’во правиш?… Ъ-хъ… Ъ-хъ… Ами по някаква случайност любимият ти образ седи точно пред мен… И точно за това си говорим — с каква въпиюща проява на изкривено правосъдие си имаме работа. — Грег ми намигна нахакано, после се облегна назад и се залюля на стола. Храбър боец беше, готов да се сбори с дръзкия Джоел Коен. Та Магнум ще го размаже с едно кихване. — Ъ-хъ… — продължаваше да се полюлява Магнум. — Ъ-хъ… Ъ-хъ… — След което физиономията му изведнъж увисна и той престана да се люлее върху разкошния си трон от черна кожа, сякаш божият пръст го бе затиснал. Сърцето ми се обърна точно преди Магнум да изрече: — Тпрууу! Чакай малко, Джоел. Задръж. Не се изхвърляй. Ти сериозно ли ми ги говориш тия работи? Че тя изобщо не е… Ъ-хъ… Ъ-хъ… Добре де, ще го обсъдя с него. Не предприемай нищо, докато не ти се обадя.

За каква „тя“ приказва Магнум! Коя е тая „тя“? Тя, Джанет? Да не са подбрали и Джанет? Та тя е най-обикновена секретарка. За какво им е дотрябвала. Видимо потресеният Магнум остави слушалката и изрече най-отровните шест думи, които съм чувал през живота си. При това ги произнесе съвсем равнодушно:

— Утре подвеждат под отговорност жена ти.

Настъпи кратка зловеща тишина, после излетях от стола си и се разкрещях:

— Какво? Шибани копелета! Как така? Та тя нищо не е правила! Как така ще подвеждат под отговорност Графинята?

Випускника на Йейл разтвори длани към тавана и вдигна рамене. После отвори уста, но не успя и гък да каже. Обърнах се отново към Магнум и изрекох с тон на крайно отчаяние:

— Мамка им… О, Божичко… О, шибан мой Божичко!

— Успокой се — каза Магнум. — Спокойно! Джоел още нищо не е предприел. Обеща да ме изчака да поговоря с теб.

— За какво да ми говориш? Нещо… нищо не разбирам. Как могат да подведат под отговорност жена ми? Та тя нищо не е направила.

— Джоел твърди, че разполагат със свидетелка, според която тя е била при теб, докато си броял пари. Слушай обаче какво ще ти кажа: фактите тук са почти без значение. Джоел няма интерес да подвежда Надин под отговорност. Каза ми го съвсем недвусмислено. Просто иска да те принуди да сътрудничиш — кратко и ясно. Съгласиш ли се, жена ти ще я оставят на мира. Иначе още утре ще я задържат. Ти решавай. — При което Магнум погледна ръчния си часовник — един от онези привидно скромни, но свръхскъпи механизми с шоколадова на цвят кожена каишка и перленобял циферблат. Изръсил се е поне двадесет хиляди долара, рекох си, но самият часовник съобщаваше на всеослушание: „Толкова преуспял и самоуверен съм, че не ми се налага да нося лъскав златен часовник като израз на благополучие и самоувереност“. А Магнум допълни: — Разбрахме се до четири да му се обадя; сиреч разполагаме с четири часа. Кажи ми какво смяташ да правиш.