Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Леле , как хубаво звучи само! Че то е по-малко от някакви си четири години бе, сладур! Най-обикновено хлъцване в живота на един Властелин. Точно така: ще й обясня на Графинята, а тя ще ме разбере. Та нали през всичките тези години не бях я лишавал от нищичко. За какво да си губи времето да търси нова златна мина, когато онази, която вече притежава, ще възстанови дейността си след по-малко от някакви си четири години бе, сладур !

— … възможността да сътрудничим — чух да казва Магнум, вдигайки вежди в ускорено темпо. — Ако се спреш на този вариант, може да ти се размине и без нито един ден затвор; направо ще ти дадат условна присъда. Макар да не изключвам възможността да влезеш за около една година.

Бях се отплеснал да фантазирам по адрес на подлата Графиня, та изпуснах първата част от изречението на Магнум. Явно бе преминал към вариант три: да сътруднича с властите, на прост език наречено „портене“. Независимо от названието му, реших да пренебрегна последната част от предсказанието на Магнум за евентуална присъда и казах с известна надежда в гласа си:

— И ще ми се размине без нито един ден затвор, казваш?

— Изтъкнах го само като една от възможностите — сви рамене Магнум. — Не мога да ти дам гаранция. Но започнеш ли да сътрудничиш в качеството си на свидетел, всички правила за изчисляване на присъди отиват на кино. Съдията има пълна свобода на действие. Може да те осъди условно, да ти даде само една година или — макар и само на теория — да приложи пълната сила на закона. Твоето дело ще се гледа от съдията Глийсън — идеалният човек за подобни процеси. Съзнава много добре стойността на сътрудниченето и ще приложи към теб необходимата справедливост.

— Склонен е да наклони везните към защитата, така ли? — кимнах бавно, най-сетне усетил някакво просветление.

— Ни най-малко — спука сапунения ми мехур Магнум. — Не ги накланя нито към защитата, нито към обвинението. Абсолютно уравновесен е. Но, общо взето, си върви по своята свирка. Смятат го за един от най-умните съдии по Източното крайбрежие и няма да позволи нито ти да го забаламосаш, нито федералният прокурор. Това обаче е в твоя полза, тъй като, ако постъпиш както трябва, Джон ще се отнесе справедливо с теб. Това поне ти го гарантирам. И, между другото, в съдебната зала не му викай „Джон“, ако не искаш да те осъдят за обида на съда — усмихна се и ми смигна. — Наричай го „Ваша светлост“ и няма да сбъркаш.

Випускника на Йейл пак се намеси:

— Грег познава Джон не по-зле от всеки друг. Работили са заедно във федералната прокуратура. Приятели са.

Чакай, чакай! Какво каза? Приятели ли? Адвокатът ми е приятел на съдията! Тази мелодия буквално галеше слуха ми.

Сега вече всичко си идваше на място. Открай време си знаех, че Магнум е моят идеален адвокат. По тази причина не обръщах внимание дори на факта, че застанал редом с него, се чувствах като скарида. Но я виж как хубаво се подредиха нещата накрая! По някакво си чисто съвпадение адвокатът ми е приятел със съдията, тоест точно преди да бъде произнесена присъдата, ще намигне съвсем лееекичко на съдията, а онзи ще му кимне също така лееекичко и ще обяви: „Джордан Белфърт, въпреки че сте откраднали сто милиона долара и сте корумпирали цяло поколение млади американци, осъждам ви на дванадесет месеца условно и глоба от сто долара“.

Изтупаната Графиня, естествено, ще е в залата в този момент и ще благодари на късмета си, че се е отказала да си търси нова златна мина. Ето че златната мина на Вълка е готова да възобнови дейността си благодарение на елементарния факт, че адвокатът му е приятел със съдията !

Пуснах на Магнум една мила усмивка и рекох:

— На това му казвам хубава новина, Грег. — Поклатих бавно глава и въздъхнах с облекчение. — С това трябваше да почнеш — че си приятел със съдията. Ама това е прекрасно. Наистина прекрасно, ако разбираш какво ти говоря!

Смигнах му заговорнически и потърках палец о показалец, един вид „Кажи ми само колко да му платя на този съдия!“ и пак му намигнах.

— Пфу! — възкликна Магнум с глас, способен да възкреси мъртвец. — Джон не е такъв човек! Абсолютно почтен е. Някой ден и във Върховния съд може да го видиш. Или поне в Апелативния. Никога не би постъпил непочтено.

Ебаси и номера! Собственият ми адвокат ми отказваше да помогне, когато трябва. Отнемаше всичкия вятър от платната ми. Преодолях желанието да му кажа да върви да си го начука, вместо което рекох: