Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Е, самият аз в никакъв случай не бих желал да попреча на нечия кариера. Да не говорим, че от мен изобщо няма да излезе добър свидетел, сътрудничещ с обвинението, така че няма какво да разискваме повече по въпроса.

Магнум сякаш се сепна.

— С това пък какво искаш да кажеш?

— Именно! — добави зашеметеният Випускник на Йейл. — Аз пък съм на точно противоположното мнение. От теб ще излезе един прекрасен сътрудничещ свидетел. Как можеш изобщо да допуснеш противното?

Изпуснах дълбока въздишка.

— Причините, Ник, са безбройни, включително и тази, че аз съм на самия връх на хранителната верига. Срещу когото и да свидетелствам, той ще е по-дребна риба от мен. Да не говорим и за това, че мнозинството от онези, към които властите биха проявили внимание, са най-добрите ми приятели. Кажи ми как ще изпортя най-добрите си приятели, без да изгубя и последната капка от уважение към себе си? Че как след това ще мина с вдигната глава през Лонг Айлънд? Всички ще бягат от мен като от прокажен. — Направих пауза и отчаяно заклатих глава. — А нали ако реша да им сътруднича, ще трябва да си призная за всичките престъпления, които съм извършил, до едно?

И двамата кимнаха.

— Така си и знаех — рекох. — Сиреч ще се призная за виновен за цялата бъркотия, при което ще ми лепнат една яка глоба. Ще ме довършат окончателно — а това ще рече „Сбогом, Графиньо“ — и ще бъда принуден да почна пак от нулата. Съмнявам се, че в момента съм способен на подобна стъпка. Нали трябва да се погрижа за жената и децата си. До какво всъщност опира изборът: да излежа четири години, през което време семейството ми ще живее в пълно охолство, или да излежа само една година, докато семейството ми ще се бори ежедневно за насъщния си?

— Не е толкова просто и лесно — отвърна Магнум. — Това, че ще трябва да се признаеш за виновен за всичко — ще трябва. Това е нормалната практика, когато сътрудничиш на властите. Но то не значи, че ще те затрият напълно. Властите все ще ти оставят някакви средства за препитание — към един милион, да речем. Ще ти отнемат обаче всичко останало: къщи, коли, банкови сметки, портфейли с акции… Всичко.

Настъпиха няколко мига тишина. После Ник каза с крайно задушевен тон:

— Та ти си още млад, Джордан. И си един от най-умните хора, които познавам. Ще се възстановиш — усмихна се тъжно. — Помни ми думата: ще натрупаш ново богатство. След време пак ще си на върха и никой няма да смее да ти се опъне.

— Той е прав — допълни Грег. — Грубо грешиш, ако смяташ, че това ще е краят ти. Напротив, то ще е едно начало. Време е да започнеш живота отново. Ти си победител. Никога не го забравяй. — Направи кратка пауза. — Вярно, допуснал си някакви грешки, при това големи. Но това не те прави по-малко победител. Следващият път ще постъпиш така, както трябва. Ще си поостарял и помъдрял и ще заложиш основите върху скала, а не върху пясък. И тогава никой нищо няма да може да ти отнеме. Абсолютно никой.

Кимна бавно и мъдро с глава.

— А за това, че ще накиснеш приятелите си, хич не се притеснявай. Ако попаднеха на твоето място, до един щяха теб да те накиснат. На този етап следва да постъпиш така, както ще е най-благоприятно за самия теб и за семейството ти. Останалото е без значение. Забрави останалия свят, тъй като и той сто на сто ще те забрави. — И изведнъж гласът му доби носталгична нотка. — Навремето имахме един такъв лаф в прокуратурата: „Италианците пеят по улиците, а евреите — на улица «Съдебна».“ С други думи, италианците не сътрудничат, не „пеят“ за други мафиоти. Но и това е ала-бала от миналото. Откакто влезе в сила закона RICO против организираната престъпност и корупцията, най-кратките присъди са за двадесет години. Така че и мафиотите пропяха. Сега вече не само евреите пеят, но и италианците, че и ирландците. Всички.

Сви широките си рамене.

— В твоя случай обаче най-голямата трудност пред сътрудниченето ти, ако ме питаш, е помощник федералният прокурор, комуто е възложено делото ти — Джоел Коен. — И изпусна една яка въздишка. После продължи насечено и отмерено: — На… Джоел… Коен… не може… да му се… вярва. Пак повтарям… Не може… да му се… вярва. Кофти… човек… е.

— Грег е прав — намеси се Ник. — И в миналото сме брали ядове с Джоел. Понеже, като сътрудничиш, помощник федералният прокурор се предполага да напише писмо до съдията, в което да опише колко добър и полезен свидетел си се оказал и прочее. Той, Джоел, ще го напише, понеже законът го изисква, но какво точно ще пише в това писмо зависи единствено от него. Ако иска да ти го нахака, ще му придаде негативен тон. И тогава вече яко ще го закъсаш.