Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Та тъкмо на това място живеехме ние с Графинята и си правех сметката заедно да остареем там. Сега обаче, докато лимузината минаваше през шпалира от варовикови колони в края на 24-декаровия ни имот, не изпитвах особена сигурност в бъдещето.

До разположения върху един декар каменен дом с блестящи медни кули и старовремски прозорци в стила на френски замък се стига по дълга, описваща кръг автомобилна алея. От края на алеята дълга калдъръмена пътека те отвежда до четириметровата махагонова врата, служеща за главен вход към двореца дом. Докато лимузината навлизаше по пътеката, реших да опитам за последно с Графинята, преди да сме влезли. Паднах на колене и обхванах с длани външните страни на бедрата й, които тя държеше кръстосани. Както винаги, кожата й създаваше усещане за коприна, та едва устоях на желанието да пусна ръка от горе до долу по голите й нозе. Вместо това я изгледах с жалния поглед на кученце и рекох:

— Виж какво, Над, знам, че ти е било трудно — (на нея ли баш й е било трудно!) — и страшно съжалявам, но не забравяй, че вече осем години живеем заедно, сладурче. И че имаме две фантастични деца! Ще се преборим със станалото. — Млъкнах за миг и кимнах, да подчертая значимостта на думите си. — Дори да ме вкарат в затвора, обещавам ти, че ти и децата през цялото време ще сте обект на специални грижи.

— Ти нас не ни мисли — сряза ме с леден тон Надин. — Гледай себе си по-добре.

— Изобщо не те разбирам, Надин — отвърнах й с присвити очи. — Правиш се, сякаш цялата тая работа те е довела до някакъв абсолютен шок. Че когато се запознахме, да не би да се канеха Нобеловата награда за мир да ми дават, а? Нямаше вестник в свободния свят, който да не плюе и маже по мой адрес! — Килнах глава под ъгъл, който да й подскаже, че разсъждавам логично, и продължих: — Разбирам да си била омъжена за някой доктор и чак сега да си разбрала, че е мамел здравната каса от двайсет години насам. В такъв случай сигурно щеше да имаш основание! Но при конкретните обстоятелства…

— Нямах никаква представа какви ги вършиш — прекъсна ме тя. (Да бе, и двата милиона кеш в чекмеджето с чорапите ми не предизвикаха и капчица съмнение у теб, нали?) — Изобщо. Но след като те отведоха, агент Коулмън ме разпитва в продължение на пет часа — пет шибани часа ! — Последните три думи не ги изговори, а ги изпищя и отблъсна ръцете ми от бедрата си. Каза, че ако не съм признаела всичко, и аз съм щяла да вляза в затвора! Заради теб се озовах в това рисково положение, в тая опасност . И точно туй никога няма да ти го простя. — Поклати глава в знак на отвращение и отмести поглед встрани.

Майка му стара! Значи агент Коулмън я е тормозил. Той, естествено, е нямал за какво да се залови, а според нея аз съм бил виновен за всичко. Но всяко зло за добро, както викат. Нима няма да промени Графинята намеренията си, щом разбере, че не я грози никаква опасност? Тъкмо се канех да й обясня всичко, когато тя се извърна към мен с думите:

— Имам нужда да се махна за известно време. Последните няколко дни съвсем ми дойдоха отгоре, та изпитвам нужда от самота. Ще прекарам уикенда на плажната вила. Ще се върна в понеделник.

Отворих уста, но вместо думи от тях излезе само лек съсък:

— Искаш да кажеш, че ме оставяш под домашен арест заедно с децата?

— Да! — отвърна гордо тя, отвори задната врата и изскочи гневна от мястото си. И за нула време изчезна — запъти се с маршова стъпка към масивния вход на палата, а подгъвът на миниатюрната й жълта плажна рокличка се вдигаше и падаше с всяка решителна крачка. За момент останах вторачен в превъзходното й дупе. После изскочих и аз от лимузината и я последвах у дома.

В източния край на втория етаж на сградата, покрай много дълъг коридор бяха разположени три големи спални; четвъртата, главната спалня, бе в западната част. Децата ни заемаха две от трите източни спални, а третата я използвахме за гости. До етажа се стигаше по широко метър и тридесет махагоново стълбище, което се извиваше царствено от величественото мраморно преддверие.

Стигнах до горния край, но вместо да последвам Графинята в главната спалня, свърнах на изток към детските стаи. Заварих децата да си играят, седнали по пижами, на разкошния розов мокет в стаята на Чандлър. Цялата стая бе една приказна розова страна на чудесата, с десетки плюшени играчки, подредени по най-изискан начин. Завесите, украшенията по стъклата на прозорците и пухеният юрган върху огромното легло на Чандлър бяха изцяло в стил „Лора Ашли“ 2 2 Американска дизайнерка на дамско и детско облекло и бижутерия, мека мебел и декоративни тъкани с геометрични, фигурални и цветни мотиви. — Б.пр. — палитра от топли пастелни цветове и цветни щампи — идеалната момичешка стая за идеалната ми дъщеричка.