Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Пътувахме вече по магистралата и наближавахме границата между Бруклин и Куинс. Вляво блестеше остров Манхатън, където седем милиона души се веселяха и пееха през уикенда, без да им пука за сполетялото ме чудо. Тази мисъл окончателно ме сломи. Вляво от мен бе и клоаката, наречена Уилямсбърг — равна ивица земя, отрупана с полуразрушени складове, скапани жилищни блокове и говорещи на полски хора. Нямах и най-малката представа защо всички тези поляци са се заселили точно тук.

Изведнъж — великолепна идея! Ще сменя темата и ще говоря за децата. Та нали именно те бяха онова, което ни свързва.

— Децата добре ли са? — попитах смирено.

— Добре са — отвърна ми с донякъде развеселен тон. И добави: — Те ще са си добре при всякакви обстоятелства. — И пак се зазяпа през прозореца. Неизказаната й мисъл гласеше: „Дори и за сто години да те тикнат в затвора, Чандлър и Картър пак ще са си добре, тъй като мама ще си намери нов съпруг, преди да си успял да кажеш «Чичко паричко!».“

Поех дълбоко въздух и реших да замълча; засега поне изобщо не можех да разчитам дори на минимална победа. Що не си седях при първата си жена! Дениз щеше ли да ми разправя сега, че вече не ме обича? С тия шибани втори съпруги човек не знае на какво ще попадне, особено ако е завоювал някоя трофейна екземплярка. Да бе, щели сме да сме заедно и в радости, и в скръб! Тия да ги разправят на видеокамерата, заснемаща сватбеното тържество. В живота остават заедно с теб само докато има радости.

Така ми се падаше за това, че бях зарязал добрата си първа съпруга Дениз за тая русокоса гад, дето сега седеше насреща ми. Графинята по някое време ми беше станала любовница, но тази най-невинна авантюра излезе извън контрол: докато се усетим, се влюбихме до полуда един в друг, не можехме да си представим живота, та дори и да дишаме без другия. Навремето, естествено, имах съвсем рационално обяснение за поведението си: самовнушавах си, че Уолстрийт поначало е изключително трудно място за първи съпруги, така че аз самият всъщност за нищо не съм виновен. В крайна сметка, стане ли един мъж мощен борсов посредник, тези работи са си направо неизбежни.

„Тези работи“ обаче се оказаха нож с две остриета: в мига, в който Господарят на вселената претърпи финансов крах, съпруга номер две моментално си намира по-плодородно пасбище. Най-просто казано, щом златотърсачката усети, че златната мина вече не носи ценна руда, премества се в друга мина, където на спокойствие да си копае рудата. Реално погледнато, това е едно от най-безмилостните житейски уравнения. Само че сега-засега се намирах от онази му страна, където е задникът му.

Преместих отчаян поглед върху Графинята. Продължаваше да седи като изящна, но злонамерена ледена статуя и да гледа през прозореца. Обзет бях от всякакви чувства към нея, но най-вече тъгувах — и за двама ни и особено за децата ни. В Олд Бруквил бяха живели сякаш под закрилата на някоя добра фея — сигурни, че нещата са точно такива, каквито следва да бъдат, и че вечно ще са така. Ебаси и трагедията, мислех си.

Прекарахме остатъка от пътуването в пълно мълчание.

Селището Олд Бруквил е разположено на блестящия Златен бряг на Лонг Айлънд и е толкова прекрасно, че доскоро в него не допускаха никакви евреи. И продължаваха да ни смятат — на практика, макар и не буквално — за второкласни заселници, за клика от коварни търговци на дребно, издигнали се над чергата си и нуждаещи се от постоянно наблюдение и контрол, че да не изтласкат първокласните жители на района — така наречените баспи 1 1 От англ. WASP — White Anglo-Saxon Protestant — бял, англосаксонец, протестант. — Б.пр. .

При това не ставаше дума за всички баспи, а за една малобройна разновидност, известна като „синекръвните“. Наброяващи едва няколко хиляди, синекръвните — високи и стройни, изискано облечени баспи — се въдят в естествена среда, която включва голф игрища на световно ниво, внушителни резиденции, богато обзаведени ловни и рибарски хижи и техни си тайни общества. Повечето са с британски корени и се гордеят с родословни дървета, стигащи до първите заселници, пристигнали на тези брегове с кораба „Мейфлауър“. В еволюционно отношение обаче не се различават по нищо от огромните динозаври, царували на Златния бряг преди шестдесет и пет милиона години: и те са на границата на изчезване — жертви на данък наследство, данък имоти и неизбежното разреждане на генетичния фонд вследствие сключваните в продължение на сума ти поколения бракове помежду им, от които са се раждали синове и дъщери идиоти, успели да затрият огромните състояния, натрупани от предходните им поколения. (Високооборотен вариант на магията на Чарлз Дарвин.).