Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Майка й не умряла от естествена смърт, а заклана с нож в собствения й апартамент. И точно тук историята ставаше съвсем мътна. Смъртта й настъпила скоро след като коронясали Юлия за „Мис Съветски съюз“ и съвпаднала буквално с разразилия се спор кой държи „правата“ върху новопоявилата се сензация — печатница на пари. Мнозина били заподозрени, но никому не било повдигнато обвинение. Кой я е убил ли? КГБ? Руската мафия? Недоволен бизнесмен, който възнамерявал да изнуди Юлия да му предава спечеленото от манекенската й дейност? Или е било случаен акт на насилие?

Така или иначе, това беше момичето, в което бях се влюбил — момиче, което обожаваше родината си, но не желаеше да се върне там дори и като посетител. Та тя дори за погребението на майка си не се върнала. И макар да не си го признаваше, долавях, че е било от страх. Игор, за когото продължаваше да твърди, че й е зет, бил женен за по-голямата й сестра Лариса, но и той не се върнал — макар специално за него да отчиташе, че и да е искал, е нямало да може. Обявен бил за издирване в родината си — не от закона, а от „други“, както се изрази тя, които Игор бил настъпил по мазола във връзка с нещо си с нея. Разказът й обаче спря дотук и въпреки всичките ми усилия, отказа да съобщи повече подробности.

Що се отнася до моето собствено положение, убеден съм, че знаеше много повече, отколкото си даваше вид. В деня, в който обявиха, че съм сътрудничил, се опитах да й обясня накратко станалото — като наблегнах най-вече на случая с Дейв Биъл, в който все още смятах, че съм постъпил правилно, независимо от това, че все още силно ме безпокоеше. Запазих самоуважението си, рекох й, при което тя грабна ръката ми и я стисна насърчително. А Когато две седмици по-късно подведоха под отговорност Готвача и й разказах и за него — как беше работил като мой счетоводител и верен приятел, изпитващ нерационална радост от „шашмите“, които в крайна сметка го довършиха, тя отвърна, че в бизнеса за приятелство и дума не можело да става и че ако не съм си извлякъл поуката от случая с Дейв Биъл, никога нямало да ми дойде акълът.

Часове наред ми разправяше за великая русская душа , която американците никога нямало да проумеят. Честност, почтеност, чувствителност, въображение, състрадание, вина, мълчаливо понасяне на несгодите. Това бяха само част от думите, с които я описа, докато прелистваше своя руско-английски речник.

От моя лична гледна точка обаче се впечатлявах не толкова от „великата й руска душа“, а от верността й. Познавахме се от по-малко от два месеца и сигурно й беше вече до болка ясно, че не съм онзи, за когото ме е смятала. Бях обременен с проблеми, бъдещето ми бе неясно. Финансовата ми звезда не се издигаше, а падаше. Но всичко това, изглежда, ни най-малко не я тревожеше.

Когато й казах, че ще трябва да напусна крайбрежната си къща, тя сви рамене и отвърна, че „Медоу Лейн“ никак нямало да й липсва. По-добре да сме живеели в Манхатън, пък и за какво ми била толкова голяма къща. После, като й казах, че известно време парите няма да ми стигат, тя ме успокои, че всеки, който на моите никакви години е успял да натрупа подобно състояние, пак щял да намери начин да спечели ново.

Кимнах в знак на съгласие с думите й, след което реших да се захвана пак с търговията с акции, само че този път законно. Борсата НАСДАК буквално летеше, носена на крилете на така наречената „дотком мания“ — манията по фирмите, занимаващи се с търговия по интернет, — и с парите, които властите великодушно ми бяха оставили, можех да изкарвам по няколко милиона годишно и със затворени очи. Не можех да си обясня защо по-рано не се бях сетил. Изглежда, доверието на КГБ-то в мен изигра определена роля.

В този смисъл тя беше пълна противоположност на Графинята. Готова бе да заложи на мен, а не на нещата, с които се бях заобиколил. В оправдание на Графинята обаче бих отбелязал, че Юлия нямаше две деца, за които да се притеснява, нито свое „минало“ с мен.

Но така или иначе, Графинята бе заминала в историята, а моето бъдеще — КГБ-то — се канеше да се изкачи на двадесет и петото ниво на „Краш Бандикут“. Оставаше й единствено да срази кръвния враг на Краш — доктор Нео Кортекс, след което Краш щеше да си възвърне приятелката си Тоона — и тя бандикут мутант, която в света на бандикутите се отличаваше със сексапил, равен на онзи на Джесика Рабит 81 81 Jessica Rabbit — една от анимационните героини от филма на Робърт Земекис „Кой натопи заека Роджър“ (1988 г.) — филм, който съчетава анимация и игрално кино. Оттогава редовно оглавява класациите за най-сексапилни анимационни герои. — Б.пр. .