Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

След няколкоминутен светски разговор рекох:

— Държа да ти кажа, Джеймс, че Денис гарантира стопроцентово за теб. А за мен това е най-важното.

— Точно така — кимна Джеймс сериозно. — И пред мен Денис гарантира за теб, така че в това отношение всичко е наред.

— Което е прекрасно — намеси се Готвача, който не си падаше особено по целуването на задници. — Та след като си изяснихме това, дайте да се заемем с хубавата работа!

— Абсолютно съм съгласен — рекох. — Колкото по-бързо парите ми заминат зад граница, толкова по-добре. Между другото, Джеймс, най-вече ме успокоява фактът, че вече си имал много вземане-даване и с Боб. — И кимнах в израз на уважение. То е все едно да те препоръча самият папа, нали разбираш? — Е, по-скоро може би Дарт Вейдър, коригирах се наум.

— Да, ние отдавна имаме успешни контакти — кимна Джеймс. — Да не говорим по какъв смешен начин се запознахме.

— Така ли? — рекох. — Я разкажи да чуем.

— Ами аз бях, така да се каже, аварийният управляващ директор в едно от дружествата, които Боб беше тръгнал да изкарва на борсата — заяви гордо Джеймс.

— Да бе — прекъсна го Готвача, — голяма работа. Боб сключва сделката, спечелва десет милиона, но в самия ден на емисията истинският управляващ директор хвърля топа. Тоест възниква нуждата някой — който и да било — да заеме мястото му. Нищо лошо не казвам по твой адрес, Джеймс — обърна се към китайския си приятел.

— Аз и не се обиждам — отвърна онзи.

— И понеже Джеймс бе член на борда на директорите във фирмата по онова време, споразумяхме се той да заеме мястото на управляващия директор. След което той, естествено, направи всичко необходимо и затова сега е днес тук с нас.

Кимнах бавно, докато съобразявах какво е било „всичкото необходимо“, сторено от Джеймс. На езика на Готвача (а и на Вълка) то трябваше да означава, че Джеймс е продължил да продава евтино акции на Синеокия дявол и след началото на емисията.

— И какво стана после с дружеството? — попитах. — Успя ли да постигне нещо?

— Абе имаше известни колебания — рече Джеймс, — но в крайна сметка всички спечелихме.

— Най-важният извод е, че на Джеймс може да му се има доверие — заключи Готвача. — Компанията преживя колебанията, но Джеймс през цялото време беше бетон. И в твоя случай съм сигурен, че ще е бетон.

Възползвах се от паузата да го попитам:

— Значи и на Боб си помагал така, както възнамеряваш да ми помогнеш и на мен? Нали ме разбираш? — намигнах му. — Там, значи, в Далечния изток.

— Много помощ съм оказвал на Боб — сви рамене Джеймс, — но не желая да се разпростирам. Същото ще важи и по отношение на теб. Каквото ще правим, ще си остане между нас. Е, разбира се, и Денис ще знае.

Налагаше се бързо да сменя темата, затова се усмихнах на Джеймс — един вид, че само съм го изпробвал дали не е някой приказливец.

— Точно това и исках да чуя от теб, Джеймс. Точно това! Защото за мен най-важното е никой извън тази стая да не научи какво става. Това е от ключово значение.

— Изобщо няма да се разчуе — заяви самоуверено Джеймс. — Не забравяй, че в противен случай и аз ще закъсам не по-малко от теб.

— Това е самата истина — добави Готвача с еднократно кимване. — Затова засега ще е достатъчно двамата с Джеймс да постигнете споразумение помежду си. После аз ще направя каквото се иска от мен, ти ще направиш каквото се иска от теб, Джеймс ще направи каквото се иска от него и… бада-бийп, бада-боп, бада-бууп 78 78 Мелодията, с която се открива второто ниво на първия свят на компютърната игра „Супербратя Марио“. — Б.пр. … швъттт! — парите се оказват чак там ние сме си тук и можем да спим блажен бебешки сън.

— Явно помежду ни цари пълно съгласие — рекох самоуверено. — Така че, ако не възразяваш, Джеймс, искам да ускорим максимално работата. Имам два милиона в брой, които искам начаса да изнеса от Съединените щати, понеже… ъъъ… — огледах се подозрително из стаята, след което снижих глас — парите са от рушвети за нови емисии. Нали разбираш: давам пакети акции на клиенти, които след това правят всичко необходимо и ми връщат част от печалбата си. — Постепенно възвърнах нормалния си тон. — А пък имам и едни десет милиона долара в Швейцария, които искам да преведеш по телеграфен път на сестра си веднага след като открие сметките ни.

— Това изобщо не е проблем — каза Джеймс. — Тя е изключително организиран и сериозен човек.

— Аз ще се погрижа за цялостната документация от тукашна страна — обеща Готвача, — както и за всичко останало, което може да се наложи. А Когато работата опре до инвестиране на средствата, ще изпълнявам ролята на твой съветник, тоест на междинен бушон, в случай че възникнат някакви проблеми.