Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Изгледа ме за миг и кисело се усмихна:

— Искаш знаеш, нали?

— Да. Разкажи ми!

Присви очи. После посочи със сърцевидно оформената си брадичка нашето безупречно плажно огънче:

— Виждаш огън?

— Да, какво да му виждам на огъня?

КГБ-то щракна с дългите си нежни пръсти — щрак!

— Ето така! — заяви гордо. — Игор може угаси пламъци!

— И как точно го постига? — попитах скептично.

— Той контролира атмосфера — отвърна ми така небрежно, сякаш контролирането на атмосферата е не по-сложно от нагласянето на някой термостат.

Изгледах я невярващо, но същевременно се мъчех да пресметна колко пари можех да изкарам покрай някой смахнат руски учен, който твърди най-уверено, че контролира атмосферата. Стратънци точно по такива работи си падаха. Щях да им го изтъпаня насред борсовата зала, облечен в магьоснически костюм като на професор Дъмбълдор от „Хари Потър“, и щях да обявя по микрофона: „Представям ви Властелина на огъня, професор Игор…“, а стратънци щяха да пощуреят — щяха да ръкопляскат, дюдюкат, а накрая сигурно щяха да подпалят водите на Лейк Съксес, та Игор да им демонстрира способностите си.

— А, сещам се! — рекох на КГБ-то. — Май даже съм го виждал на кино, струва ми се в „Остин Пауърс“. Доктор Ивъл беше изобретил начин да контролира времето и искаше да наложи властта си върху целия свят. Или май беше в някой филм за Джеймс Бонд. Дали пък не беше в „Супермен“? Все едно — свих рамене.

— Смей колко искаш и прави важен, но аз не шегува. Игор може контролира огън, а аз има акциите в негова фирма. Някой ден той… — и продължи разпалено да обяснява, но аз спрях да слушам. Имах чувството, че вярва във всичко, което казва — не само в глупостите на професор Игор, но и във всичко останало. Явно бе израснала с други учебници по история и бе гледала само съветска телевизия, където именно ние бяхме Империята на злото, стремяща се към световна хегемония. Погледнах крадешком часовника си — беше станало 9:30. На другата сутрин трябваше да се явя в „Плаза Атене“ преди 9:00, което означаваше да съм тръгнал от Хамптън още в 6:30. Време беше да приключим вечерта, а това не можеше да стане, без да съм правил любов с КГБ-то до огъня. Създали си бяхме такъв ритуал, за който и двамата си мечтаехме по цял ден. Добре, ще й кажа. Въпреки първоначалния си скептицизъм вече съм убеден, че властта на Игор над огъня е способна да промени света. Сега, КГБ мое, бъди така добра да се налюбиш с мен. Изобщо не ми пука дали си някаква тайна комунистка или не. Обичам те и толкоз!

Точно така и стана.

Готвача и Джеймс Лу пристигнаха в хотел „Плаза Атене“ точно в 11:00 на следващата сутрин. Номер 1104 представляваше апартамент с една спалня и две тоалетни, а Готвача и Джеймс Лу ми заприличаха на два агнеца, пристъпящи към кланицата.

Посрещнах ги още на самата врата. Първо прегърнах Готвача, после се здрависах по мъжки с Джеймс Лу — нисък, слаб, леко олисял човек в скъп костюм от плътна коприна без вратовръзка.

Отведох двамата до хола, непосредствено след антрето. Спалнята се намираше на противоположната страна на апартамента, а вратата й бе здраво залостена — по ред причини. Основната бе, че в нея, съоръжени със слушалки, револвери и доста мрачни физиономии, се намираха четирима агенти на ФБР, а именно: Агента маниак и Мормона плюс двама техници — и двамата на по трийсет и пет-шест години, с вид на хора, занимаващи се с ремонт на компютри.

През последните два часа бяхме анализирали обстойно хола: кой са най-добрите ъгли, от които камерите да снимат, къде да скрием микрофоните и прочее. Самото помещение не беше кой знае колко голямо — пет на седем метра, да речем, с три високи прозореца над Шестдесет и седма улица, пропускащи обилна светлина — прекалено силна светлина според техниците, та се наложи да пуснем плюшените завеси, чийто червен цвят ми напомняше за публичен дом.

Предложих на гостите ми да се настанят на дивана, след което седнах на един от фотьойлите — точно според указанията на момчетата в спалнята, които в този момент ни наблюдаваха на 30-сантиметров телевизионен екран посредством миниатюрната камера, вградена в дигитален часовник. Самият той бе поставен от техниците върху едната от страничните масички. В съответствие с издаденото от съдия разрешително само стаята бе оборудвана със специални разузнавателни средства, но не и аз. Единственото скрито по мен нещо бе дебелият плик, съдържащ петдесет хиляди долара и пъхнат в левия вътрешен джоб на тъмносиньото ми спортно сако. Когато възникнеше подходящият момент, щях да го връча на Лу.