Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Само след секунди тя се обърна отново към мен, готова да се сдобрим.

— Прости меня! — каза тихичко, което според мен трябваше да означава „благодаря“, после задърдори скорострелно на руски. Тонът й всъщност беше доста сладък, от което заключих, че ми обяснява как е искала от обич да ми строши пръстите. После рече: — Ела, мусик-писик , цункам твои пальчики ! — хвана ръката ми и взе нежно да ми целува пръстите, което ми подсказа значението на думата „пальчики“.

Усещайки, че съм реабилитиран, се опънах върху одеялото и се подготвих да получа наградата си (в смисъл да ме целуне по щръкналия пенис) и ето че след миг тя се озова просната до мен и се зацелувахме. Получи се мека, блага, бавна целувка, по руски. Имах чувството, че трая цяла вечност. Накрая положи глава върху рамото ми и така, отново влюбени, вперихме погледи в безкрайната Вселена — в оранжевата луна, мигащите звезди и бялата мъглявина на Млечния път.

— Извинявай за одеве — излъгах я, без да ми мигне окото. — Щом не щеш, няма да те поправям. Какво всъщност ми пука дали Луната прилича на швейцарското сирене, или на швейцарско сирене, след като я гледаме заедно. — Целунах я по сладкото й русо теме и я придърпах още по-плътно към себе си.

В отговор тя преметна дълъг гол крак през моя и се сгуши така, сякаш искаше да се слеем в едно.

— Я люблю тебя — прошепна.

— И аз те обичам — прошепнах. После поех дълбоко въздух и с вперен в луната поглед се запитах дали някога съм бил толкова щастлив. Това момиче наистина беше изключително специално — „Мис Съветски съюз“, за Бога! — уловът на века и, най-важното, идеалната противоотрова спрямо коварната Графиня.

— Знаеш ли? — рекох с голяма доза носталгия в гласа си. — Като дете много обичах да гледам Луната. И направо се шашвах, като си помислех, че там вече е стъпвал човешки крак. Ти през 1969 година си била само на една годинка и сигурно нищо не помниш, но аз си го спомням така, сякаш беше вчера. В кухнята имахме едно черно-бяло телевизорче и цялото семейство се бяхме насъбрали пред него да гледаме как Нийл Армстронг слиза по стълбата. После направи първите си крачки по повърхността на Луната и започна да подскача насам-натам… — Поклатих смаяно глава. — И тогава реших да стана космонавт. — Засмях се срамежливо. — Детски мечти. И така полека-лека стигнах до Уолстрийт. Но през онзи далечен ден нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че това ще стане.

КГБ-то също се засмя, но с известен сарказъм.

— Голям американски трик — заяви самоуверено. — Знаеш, нали?

— Кое, че всяко американче иска да стане космонавт ли?

— Нет — отвърна мигновено. — Говоря за Луна. — За Луната, мама му стара! Кое му е толкова трудното? — Има английска дума за това кацане… как беше… фалшификация … а! Hoax! Направили сте hoax !

— Какво искаш да кажеш? Че не сме кацнали на Луната ли?

— Да! — възкликна щастливо тя, седна пъргаво и ме загледа в очите. — Направили сте hoax против съветски народ! Всичките знаят!

— Всички го знаят! — отвърнах през зъби. — Всички го знаят, Юлия, но не ми казвай насериозно, че Съединените щати са фалшифицирали кацането на Луната само за да изложат Майка Русия! Само това недей да твърдиш! — Гледах я с невярващ поглед.

А тя стисна устни и бавно поклати глава:

— Това кацане снимано в киностудиото. Цял свят знае. Само тук продължават вярват. Как смяташ: американци могат стигнат до Луна, а Съветски съюз не може? Ние жена пратили в Космос, вие пратили маймуна. И изведнъж — на Луна. Чист hoax ! Виж снимки. На Луна вее флаг, а там няма атмосферата. Как вее флаг? И ден е нощ, а не нощ — ден. Земя вдига, а трябва пада. Има радиационен пояс… — И КГБ-то продължи в същия дух да ми обяснява как цялото прилуняване било снимано в холивудско киностудио с една-единствена цел — да изложи любимия й Съветски съюз. — Игор обясни, когато срещнете — обеща КГБ-то, — и разбереш истина. Игор известен учен. Покорява огън.

Поклатих глава и се зачудих как да й отговоря. Надвих желанието си да й кажа, че бившият й Съветски съюз, включително и бившата му космическа програма, са се превърнали вече в една огромна шега, и рекох:

— Всеки човек си има право на мнение. Но ще ти кажа само едно: за подобна конспирация са необходими поне хиляда души, които дума да не обелват за тази монументална тайна, а в Америка щом двама души знаят нещо, то много бързо излиза на бял свят. Да не говорим, че на Луната кацнахме общо три пъти, а не веднъж. Дори да приемем, че първия път е било фалшификация, смяташ ли, че правителството ни би се решило на второ такова изпълнение? Един вид: „Хей, веднъж се хвана на номера ни, господин Брежнев! Сега наблюдавай внимателно, да видим този път ще ни изловиш ли!“. Ама всъщност за какво споря и аз? Хайде, приемам, че в Розуел са кацали извънземни и че вчера може би имаше право, като твърдеше, че Америка изобщо не е воювала през Втората световна война… — Защото точно този бисер беше изръсила КГБ-то предишния ден на тенис корта, след като я сразих шест на нула, шест на нула в два сета за единадесет минути и половина, при което тя ме събори игриво на тревата и започнахме да се боричкаме, докато накрая запищях: „Пусни ме! Боли! Болииии!“ — и че Америка е откраднала чертежите на първата атомна бомба от руснаците, а не обратното… — Това пък се беше отронило от по комунистически червените й устни, докато гледахме някакъв документален филм за оръжия по „Хистъри Ченъл“. КГБ-то ме осведоми, че руснаците, тоест съветският народ, е направил почти всичките най-важни изобретения на този свят, от атомната бомба и рентгена до класическата литература и дъвката „Базука“. — Истината, Юлия — и това ти го казвам, понеже те обичам — я люблю тебя , както се изразяваш ти — е, че ме интересува единствено методът на Игор по отношение на огъня. Хайде, разкажи ми по-подробно за него, тъй като само той ме вълнува!