Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

И ето, че тя пристигна същата вечер с огромен куфар, който с удоволствие й помогнах да изпразни. И изведнъж станахме някак си неразделни. През следващите няколко дни вършехме всичко заедно: заедно ядяхме, пиехме, спяхме, пазарувахме, играехме тенис, потяхме се във фитнеса, карахме колела, летни кънки и джет-ски — дори заедно се къпехме!

И, естествено, при всяка възможност се любехме.

Всяка нощ запалвахме огън на плажа и се любехме под звездите върху едно бяло памучно одеяло. И, естествено, при всяко движение нагоре хвърлях по едно око към дюните, в очакване да се появи отвратителният Игор, който според думите й бил просто неин зет, дошъл с нея в Щатите да я пази. Подобно обяснение ми се струваше доста невероятно, но реших да не задълбавам.

През уикенда не стана никакъв купон. Звярът се беше погрижила за това — пуснала бе новината, че „Медоу Лейн“ 1496 вече не работи. В понеделник сутринта откарах КГБ-то до центъра на Манхатън да си събере още багаж, а аз се отбих до „Федерал Плаза“ 26 да се срещна с Копелето и Агента маниак. Както и очаквах, Копелето отново бе благосклонен към мен, така че срещата бе кратка.

Темата бе предстоящото примамване на Гейто и бързо се споразумяхме да проведа, ако мога, една последна среща с Готвача, преди да е дошъл Джеймс Лу, с простата задача да накараме Джеймс Лу да приеме пари в брой. Да кажа на Готвача, че искам да убедя Джеймс Лу в сериозността си като клиент — а и да се убедя, че и той самият е сериозен — затова възнамерявам да му предложа малък аванс в брой, в знак на най-искрени намерения — сума от порядъка на петдесет хиляди долара, с които да задвижи нещата.

Аз в началото се отнесох доста скептично към този план; имах чувството, че ще възбудя подозрителността на Готвача. Като си помислех обаче, сигурен бях, че няма нищо да подуши. Неизвестно защо, нещо беше прещракало в мозъка му. Нещо, свързано с нерационалното щастие, което изпитваше от заобикалянето на закона.

Готвача беше сложна личност. Във всяко друго отношение бе примерен гражданин, боящ се да не наруши Закона — такъв, какъвто той го възприемаше — сиреч всички останали закони, стига да нямат нищо общо с търговията с ценни книжа, движението на парите и съответното споделяне на тези данни с данъчните служби. Бас държа, че ако някой му поискаше съвет за това как се ограбва банка или как се пласират чекове без покритие, Готвача или щеше да го наклепа пред властите, или, което бе по-вероятно, щеше завинаги да изгуби телефонния му номер.

В случая обаче ставаше дума за нещо съвсем различно. Ставаше дума за пари, които — според начина му на мислене — сме откраднали честно и почтено, без насилие, без опиране на дула в слепоочия, от безименни и безлични жертви; и най-важното — ако не бяхме ги откраднали ние, друг щеше да го свърши. Следователно имахме пълното основание да крием мръсните си пари от онези, които възнамеряваха да ги намерят.

Така че, като се сетя, не бях особено шокиран, когато след два дни Готвача дойде в офиса ми и описа като „славна“ идеята ми да донеса на срещата „знака на най-искрените ми намерения“.

След това описа в най-малки подробности схемата си за изпиране на парите, дотам, че дори спомена имената на задокеанските роднини на Джеймс Лу, които щели да ни окажат помощ в Азия. После спомена и имената на банките и на корпорациите на приносител, които ще използваме, а за десерт изложи и непробиваемата легенда, към която ще се придържаме, ако Коулмън и хората му надушат нещо.

Роденият от вдъхновението му план предвиждаше да закупим недвижими имоти в половин дузина страни в Далечния изток, да поддържаме там постоянно пълноценен персонал и да се занимаваме с ред законни видове бизнес — производство на конфекция във Виетнам и Камбоджа и на електроника в Тайланд и Индонезия, където работната ръка била евтина, а качеството — изключително добро.

Но колкото и великолепен да бе този план, същевременно бе и страхотно сложен. Толкова сложен всъщност, че се зачудих дали ще се намери жури, което да го проумее. Затова грабнах един скицник от стъкления плот на месинговата масичка за кафе, откъснах един лист, взех химикалка и се заех да рисувам диаграма.

С конспиративно снижен глас рекох:

— Чакай малко да си го доизясня. Значи, аз давам петдесет хиляди долара на Джеймс Лу и нарисувах правоъгълниче, в което написах името му заедно със сумата $50 000 — после един от хората на Джеймс Лу изнася контрабандно парите в Сингапур, където ги дава на балдъзата си Шийла Уонг 77 77 Името е променено. — Б.а. — ново правоъгълниче на отсрещната страна на листа с името на Шийла в него, след което съединих двата правоъгълника с права линия — която ги използва за откриване на сметки в Хонконг, Нормандските острови и Гърнси… — но така и не успях да опиша ролята на Шийла в нашата схема, понеже Готвача грабна химикалката от ръката ми и се зае да чертае схема, неотстъпваща по сложност на чертеж на ядрена подводница. И Докато обясняваше с преливащ от гордост и удоволствие глас какви точно са му намеренията, „Награ“-та си се въртеше и записваше всяка една от думите му.