Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Какво…?

— А, киното имаш предвид, нали?

— Да — рече, — много обича кино.

Кино то , казах си на ум. Тия рускини няма ли да се научат да членуват най-после? Какво му е толкова трудното? Няма значение. При такава разкошна миска, кой ще ти гледа езиковата й подготовка! Реших да сменя темата:

— Ина дали ще дойде после?

Това поне го разбра.

— Няма начини — рече. — Тя си е такава… все гледа… как се казва на английски… да е сваха .

— Да те сватоса ли? — подсказах.

— Да! Да! — възкликна затруднената с чуждия език миска.

Усмихнах се и кимнах, сякаш току-що бях покорил Еверест. И окуражен от успеха си, пресегнах се през облегалката между двете седалки и грабнах ръката на „Мис Съветски съюз“.

— Мога ли да те държа за ръка? — попитах срамежливо.

— От три месеца — отвърна не по-малко срамежливо тя.

Изгледах я неразбиращо:

— Моля?

— От три месеца не държа за ръка.

— Толкова дълго?

— Да — кимна. — Тогава се раздели с приятел.

— Аха — кимнах и се ухилих. — Имаш предвид Сайръс 76 76 Cyrus (Reza) Pahlavi (р. 1960 г.) — наследник на иранския трон, живеещ в САЩ. — Б.пр. , нали?

Очите й щяха да изскочат?

— Ти познаваш Сайръс?

— Имам си свои източници — намигнах й палаво.

Ставаше дума не за кой да е, а за Сайръс Пахлави, внука на иранския шах. Още следобед бях успял да попроуча Юлия. И разбрах, че отскоро била прекъснала тригодишната си връзка с внука на шаха, който две години преди това бе сменил наследника на италианския трон като неин главен натискач. Ловкиня на кралски особи, рекох си.

Поначало Юлия пристигнала в Америка през 1990 г. в качеството си на „посланик на добра воля“ под зоркото око на Михаил Горбачов, Борис Елцин и Михаил Ходорковски, тогавашния шеф на Комсомола, който понастоящем бе най-богатият човек в цяла Русия. Преди всичко била инструмент на пропагандата — умна, образована, възпитана, стилна, грациозна, очарователна и най-вече — убийствено красива. Задачата й била да представя най-добрата страна на Съветския съюз, че и на комунизма като цяло.

Получила се бе една дивна и дива приказка, изпълнена с политически интриги и финансови шашмалогии, но нещата постепенно започваха да ми се избистрят. Явно Юлия не изпъкваше току-тъй царствено сред останалите римляни — тъкмо това се очакваше от нея. Сто милиона жени са се борили за титлата „Първа Мис Съветски съюз“, но именно Юлия бе победила. И бе обучена и тренирана да излъчва едно-единствено послание: Съветският съюз е номер едно.

След като пристигнала в Америка, Юлия имала срещи с Нанси Рейгън, Джордж Буш, „Мис САЩ“, телевизионни водещи, най-видните фигури на хайлайфа, рок звезди, общественици и дипломати. Пътувала навсякъде, прерязвала ленти, гастролирала като водеща на телевизионни игри и навсякъде се явявала горда представителка на Родината.

И изведнъж Съветският съюз паднал от политическата сцена.

И Юлия станала непобедената кралица на красотата на една вече несъществуваща свръхсила. Гордият навремето Съветски съюз се превърнал в банкрутирала държава, която ще описват в учебниците по история като провалил се експеримент в областта на псевдоикономиката и корумпираната идеология. По тази причина Юлия решила да остане в САЩ и да стане модел. А по онова време Ина била единствената рускоговоряща кадровичка в модната индустрия, та взела Юлия под крилото си.

Останали бяха само два въпроса, които ме безпокояха по отношение на Юлия. Първо, съществуваше някой си Игор, който бил смътно свързан с Юлия и тайно я следял; и второ, Юлия се оказа агент на КГБ, а Игор — неин пряк началник. Колкото и фантасмагорично да звучеше, не можех да пренебрегна факта, че двамата поначало са пристигнали тук именно под опеката на съветското правителство.

Та ето ме и мен сега, пет часа след като бях научил горното, на път за Ийстхамптън с агентка на КГБ и с ужасния Игор, който се спотайва някъде из сенките. Игор, реших в един момент, е най-малката ми грижа.

— Всъщност — обърнах се към кралицата на красотата — тире — агент на КГБ, — нищо лошо нямах предвид. А че само трябва да знаеш къде да ровиш, нали ме разбираш? Сигурен съм, че и ти знаеш, нали? — И намигнах закачливо на КГБ-то. — А аз просто налучквам по-добре от другите.

КГБ-то ми се усмихна с явно разбиране:

— Да, ти много хубаво готви.

— Да готвя ли? За какво готвене говориш?

— Нали каза „налучва“ — отвърна КГБ-то, явно проспала повечето часове по английски в тайната школа на КГБ. — Ти днес прави лучена гарнитура за скара.