Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Исках толкова много неща да й кажа на Чандлър, но и много, които съзнавах, че не бива да й доверявам — за допуснатите от мен грешки, за това как алчността и дрогата насмалко не ме бяха съсипали докрай — но всичко трябваше да изчака още много години, докато стане достатъчно голяма да го разбере. Затова през този ден си говорихме само за прости неща — за мидите по плажа, за десетките пясъчни замъци, които бяхме построили през годините, за всички тунели, които се канехме да прокопаем чак до отсрещната страна на Земята, но ни се налагаше да се откажем, когато само след метър-два започваше да избива вода. И изведнъж буквално ми изкара въздуха с думите:

— Познай какво, тати? Сестрите ми пристигат утре в града. — След което продължи да върви напред.

За част от секундата не схванах за какво говори или поне се помъчих да си внуша, че не разбирам. Вътре в себе си обаче знаех: ставаше дума за дъщерите на Джон — Ники и Али. Ники беше няколко години по-голяма от Чандлър, но Али й беше връстница. Идеална партньорка в игрите, рекох си.

Напоследък все по-често чувах за Джон Макълусо — и то не само от децата, а и от шепата общи приятели, които имахме с Графинята. Слава Богу, дочутото все беше положително: бил много свестен човек, сам с два развода зад гърба си, и не употребявал дрога. Най-важното обаче бе, че се нравеше на децата. И на мен. Докато се отнасяше добре с тях, щеше да е номер едно в очите ми — неизменно.

При тази мисъл казах:

— Имаш предвид дъщерите на Джон ли, миличко?

— Да! — отвърна ми щастливо. — Утре пристигат със самолет от Калифорния и ще дойдат на плаж!

Чудесна мисъл: Графинята се святка из Хамптън с друг мъж. След нея друга, по-мрачна: след като само след няколкомесечно познанство Чандлър нарича дъщерите на Джон свои сестри, няма ли след време и него да нарече свой баща? За миг ми стана крайно тревожно — но само за миг.

Аз винаги ще съм „тати“ за децата ми и никой не може да ме измести. Освен това обичта към един човек не изключва обичта и към друг. Така че нека всички да обичат децата ми, а и те — тях. Обичта им ще стигне за всички.

— Това е чудесно — рекох й нежно. — Наистина е чудесно. И съм убеден, че ще изкарате заедно една страхотна седмица. Може някой ден и аз да се запозная с тях.

Тя кимна щастлива. Продължихме да разговаряме в движение още няколко минути, после свърнахме обратно към резиденцията. Но Докато носех Чандлър по пътеката, настроението ми спадаше с всяка нова крачка.

Римляните ме чакаха.

Защо се подлагам на подобно нещо, запитах се? За едното чукане ли се самоизтезавам? Нима е възможно подобно нещо? Толкова ли съм плитък като характер? И точно тези мисли минаваха през главата ми, когато я видях за пръв път.

Беше висока и руса и изпъкваше сред римляните като диамант сред изкуствени камъни. Полюляваше се в абсолютен такт и ритъм с музиката. Като че бе някак си извисена над събитието — случаен наблюдател, а не част от тълпата.

На пръв поглед ми се стори точно от онзи вид момичета, които никога не бих дръзнал да заговоря в някой нощен клуб или да ги поканя на танц. Беше метър и седемдесет и пет, а русата й коса имаше блясъка на полирано злато. Късата й бяла памучна поличка свършваше на поне петнадесет сантиметра над коляното и разкриваше безупречни дълги боси нозе. Бледорозовата й минитениска обгръщаше гръдта й като втора кожа, а между тениската и полата се виждаше идеалният тен на коремчето и пъпа й. Носеше някакви съвсем символични бели сандали, но и от самолет личеше, че струват цяло състояние.

И изведнъж — о, ужас!

Иззад русото видение се появи някакво ужасно грозно същество: ниско, набито, с физиономията на булдог. Тялото му като че бе съставено от нахвърляни набързо с божието чувство за хумор къси дебели цилиндри, които всеки момент можеха да се разпаднат. Чудовището имаше изгоряла оранжева коса, бледа кожа, дебели месести черти, боксьорски нос и огромно чене. Облечено бе в къса лилава плажна туника, увиснала върху набитото му тяло като печатарска престилка — много ниско изрязана отпред и разкриваща почти до зърната провисналите цици, размер „С“. Сграбчи русото видение за ръка и го поведе към нас. Усетих с ръката си как Чандлър се отдръпна рязко назад.

— Ела да те запозная с домакина ни, Юличка — изкомандва чудовището с дрезгав глас, издаващ Бруклин, Русия, канавка, уиски, профсъюз на транспортните работници и късен стадий на рак на гърлото.

Бях едновременно и шокиран, и шашардисан. Красавицата и Звяра, рекох си.