Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Исусе шибан Христосе! — бяха първите му три думи. — Гейто да не е откачил съвсем?

— Нали ти казах? — промълвих. — Имам чувството, че търси начин да умре или нещо такова. Не знам. Мозъкът ми не го побира! Кажи какво ще правим по-нататък. Да уреждам ли среща с Джеймс Лу?

— Че как иначе! Даже мисля да я увековечим на видеозапис! Но ще говорим по-подробно в понеделник. Знам, че си с децата, така че не искам да ти губя времето. Приятен уикенд! Заслужаваш го!

Точно така, мина ми през ум: още един безсмислен уикенд с манекенки и случайни гостенки в леглото ми. Напълно съм си го заслужил. Всичко е толкова тъжно и толкова самотно. Онова, от което наистина имам нужда сега, е да си намеря някое хубаво момиче и отново да се влюбя.

Уви, щеше да се сбъдне само половината ми желание.

— Не ставай смешна! — мърморех на Гуин, която вървеше на една крачка зад мен през всекидневната. — Как така ще изчезне?

— Ти провери ли към тенис корта?

— Да — рекох моментално, — навсякъде гледах, но никъде я няма.

Беше неделя следобед, купонът се вихреше с пълна сила. Навън, от другата страна на стената витрина, петдесетина-шестдесет души — от които познавах малцина, а още по-малко на брой ме вълнуваха — се веселяха на задната ми веранда с ищаха на рок звезди и поглъщаха и последните останки от рушащата се бивша моя империя. Повечето бяха млади жени — високи, източени красавици — и всички до една изглеждаха съвсем безгрижни.

Точно в този момент нещо привлече окото ми: цици — два чифта, много млади, безупречни във всяко отношение. Единият чифт принадлежеше на гъвкава блондинка с главозамайващи къдрици; другият — на добре оформена брюнетка с разкошна чуплива грива, която стигаше чак до цепката на задника й. Танцуваха и се кефеха; друсаха сладките си дупенца с обърнати към небето длани, сякаш наистина вдигаха покрива във въздуха.

— Виждаш ли какво става, Гуин? — поклатих мрачно глава по посока на двете мацки с цици, които отказваха да се съобразят със земното притегляне. — Не е редно да са без сутиени, докато децата ми са у дома. Просто не бива.

— Май са пияни — кимна тъжно Гуин.

— Не са пияни, Гуин, а са надрусани, най-вероятно с екстази. Виж ги как се отъркват една о друга. Това е първият признак.

Гуин кимна безмълвно.

Продължих да оглеждам верандата с невярващ поглед. Божичко! Ама кои са всичките тези хора? Ядат храната ми, пият виното ми, къпят се в басейна ми, излежават се в Картъровото дакуди и… нов пристъп на паника! Картър!

Втурнах се в стаята за телевизия и го заварих жив и здрав. Лежеше си на дивана и гледаше някакво видео. И беше облечен като мен, в син найлонов бански, без риза. Имаше напълно доволен вид, положил глава в скута на някакво младо момиче. Блондинка, на не повече от двадесет. При това разкошна. Носеше небесносини бикини с големината на връв за хвърчило. Цепката на бюста й беше нещо страхотно. Някой, най-вероятно самата тя, бе намалил осветлението. Сега гъделичкаше Картър по гърба, докато той с едно око се кефеше на поредния епизод на „Пауър Рейнджърс“.

— Картър Джеймс — запитах го разтревожено, — виждал ли си сестра си?

Продължи да гледа, без да ми обърне внимание. Момичето обаче ме погледна и ми хвърли хилядаватова манекенска усмивка.

— Ууу! — рече, докато навиваше на пръста си русите къдрици на Картър. — Такъв сладур е синът ти! Идва ми жив да го изям!

Усмихнах й се мило.

— Знам. Страхотно красив е — съгласих се, — но в момента търся дъщеря си. Случайно да си я виждала някъде?

— Съжалявам, но не съм — поклати притеснено глава блондинката. После изведнъж се оживи: — Но мога да ти помогна, ако искаш! — И сви устни като златна рибка.

Изгледах я за секунда с мрачни мисли в главата си.

— Няма нужда — рекох. — Но би ли наглеждала сина ми, ако обичаш? Никак не ми се ще да ги изгубя и двамата едновременно.

Нова хилядаватова усмивка:

— О, с най-голямо удоволствие! Но го пази да не му открадна миглите! — И сведе поглед към Картър. — Нали ще ми дадеш да ти открадна миглите, Картър?

Не й обърна внимание.

— Картър! — повиших глас. — Виждал ли си сестра си?

И на мен не ми обърна внимание.

Новата му бавачка започна да го гали по бузката:

— Каррртъррр — почти пропя, — не бива да мълчиш, когато тати те пита нещо!

Без да отмести погледа си и на милиметър от екрана, Картър заскимтя:

— Не вииииждаш ли, че гледам!