Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Ще трябва незабавно да открием нови сметки там — каза Готвача. — И имам нужните ни хора — онези, които използвах да уредят Боб. — Бинго, рекох си! — Но нещо вътрешно ми подсказва, че трябва поне за известно време да стоим настрана от Швейцария, поне докато нещата се поуталожат.

— Абсолютно съм съгласен — рекох бързо. — Никак не ми се ще федералните власти да се докопат до парите ми. За да се сдобия с тези десет милиона, знаеш ли колко нови емисии трябваше да прекарам през миша дупка?

— Не се притеснявай — рече самоуверено Готвача. — С хора като моите никога няма да открият парите ти. Страхотни спецове са!

Бързо кимнах, а умът ми запраши далеч напред. Явно Готвача вече се бе самоинкриминирал по отношение на прането на пари, макар засега — само в заговор. Какви бяха шансовете, ако опитах нещо по-сериозно? Дай да опитам. — Я ми кажи нещо — пак сниших глас, сякаш ме гони параноята, — какво ще стане, ако тръгна да прехвърлям още пари в чужбина? Имам едни други пет милиона, получени като рушвет от Лавин. Ако и тях успея да ги прехвърля в чужбина, ще е страхотно.

— Нямаш проблем — каза Готвача. — Знам точно човека за тая работа.

Нима, рекох си? Исусе Христе!

— Така ли? За кого става дума? — попитах, без да разчитам на отговор.

— Казва се Джеймс Лу — отвърна Готвача, сякаш го бях попитал за името на дърводелеца му. — Може и да го знаеш. Преди време Боб му организира първата емисия. По-свестен човек рядко ще срещнеш.

Закимах ентусиазирано, питайки се какво всъщност го е прихванало Готвача. Беше един от най-хитрите хора, които познавах, но по някаква необяснима причина беше свалил гарда.

— Е, и какво? Джеймс Лу има връзки в Швейцария. Така ли?

— Абе какви ги приказваш! Тоя тип бъка от връзки където и да го пипнеш! Та половината му семейство и до днес живее в Азия, мама му стара! Ще прехвърли парите ти в Китай за по-малко време, отколкото ти е необходимо, за да стигнеш до местния клон на „Ситибанк“. Има връзки и в Сингапур, и в Малайзия — изобщо където ти дойде на ум.

Кимнах с разбиране, но бях толкова шокиран, че едва успях да задам следващия си въпрос:

— Значи казваш, че мога да дам парите от Лавин право на Джеймс Лу, а той ще успее да ми ги изнесе в чужбина, без никой да усети?

Готвача кимна бавно, умишлено, и с лека усмивка на лицето си.

— Точно така — каза след дълга пауза. — За Джеймс Лу това изобщо не представлява проблем.

Най-после се реших да хвърля последния отчаян пас:

— И вече е направил подобно нещо за Боб?

Готвача отново кимна.

— Направи го без никакви затруднения. Боб му връчи сумата и — швъттт!!! — Готвача плесна длани с патентования си плъзгащ се жест и запрати дясната си ръка в посоката, в която предполагаше, че е Азия.

Опитах един още по-дълъг и по-отчаян пас:

— А ще мога ли да се срещна с него?

Този път Готвача буквално подскочи на стола си. Такъв въпрос можеше само един луд да зададе. Но пък и аз очаквах тази му реакция. Та нима въпросът ми не бе изключително неуместен? Явно не е бил, понеже Готвача тогава рече:

— Защо пък да не се срещнете? Следващата седмица удобно ли ще ти е?

— Идеално — отвърнах.

И без да чака да го подканя, Готвача се зае да излага различните начини, по които съм можел да върна парите си в Съединените щати от шифрованите сметки в Швейцария и Ориента. Имах чувството, че направо се размазва от удоволствие да ми разправя всички подробности, сякаш участваше в някаква гигантска игра на котка и мишка, без сериозни последици за мишката, ако котката спечелеше.

Впоследствие, когато срещнах Агента маниак в поредния произволно избран паркинг, му подадох касетата с думите:

— Няма да повярваш, докато сам не я изслушаш, Грег. — И бавно поклатих глава, не можейки да се начудя на безразсъдството на Готвача. — Такова нещо през живота си не си чувал.

— Защо? Какво си записал?

— Всичко — отвърнах, — включително главата на самия Бренън на поднос. — Свих рамене, престанал изведнъж да се гордея със себе си. Поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах… Всички са предатели! И Дейв Биъл! И Елиът Лавин! И собствената ми жена! — Както и да е, трябва да вървя. Мой ред е да взема децата за уикенда и искам да стигна до Хамптън, преди да се е сгъстил трафикът.

— Хубаво. Ще ти се обадя в понеделник и ще обсъдим кое какво означава.

— Ядва се — рекох, макар тайно да подозирах, че ще се чуем далеч по-рано. В интерес на истината, той ми се обади още късно вечерта, докато лежах буден редом до заспалите деца.