Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Така е — съгласих се с усмивка. — Та какво става с теб? Как са жената, децата, замахът ти със стика за голф… — и така нататък, нищо незначещи приказки в продължение на няколко минути.

Всъщност изобщо не бяха незначещи, тъй като исках да му внуша индиректно две много важни идеи. Първо, че съм в прекрасно настроение и че с всеки изминал ден се чувствам все по-добре. И второ, че след като разреша правните си проблеми, пред мен се отваря едно светло бъдеще, и то с участието на Готвача в качеството му на мой приятел, душеприказчик и съветник. Поведението ми излъчваше спокойствието и сигурността на човек, който подхожда към проблемите със сила и чест.

След няколко минути уж неволно насочих разговора към съдебното ми дело.

— Явно най-изгодният за мен вариант ще е да се призная предварително за виновен, защото, ако се стигне до съдебен процес, ще ми го наврат много яко! — И свих рамене. — Всяко отделно обвинение за пране на пари ще ми донесе по десет години, а те са общо пет на брой. А ако се призная за виновен, то ще е единствено по обвинението за измама с ценни книжа, за което се полага далеч по-малко затвор.

— На колко се предполага да те осъдят? — кимна Готвача.

— Според Грег — на шест години, но това е преди да приспаднат сроковете за добро поведение, за участието в дезинтоксикационната програма и шестте месеца в центъра за временно настаняване на излекувани наркомани — което дава ефективна присъда от около три години. А такъв срок мога да издържа и на челна стойка.

— Харесва ми идеята ти — каза Готвача. — Много ми харесва. А Дани?

— И той като мен. Убеден съм. Адвокатите ни все още обсъждат дали да не предприемат съвместна защита, но единствено по козметични съображения: ако от федералната прокуратура смятат, че ще отидем на съд, ще ни е по-лесно да се спазарим с тях, когато му дойде времето.

— Правилно — съгласи се Готвача. — И аз винаги съм бил на този принцип: бориш се със зъби и нокти, докато изведнъж — бада-бум! — сключваш споразумение на стълбите пред съда. — Млъкна за миг и пак закима. — Това е чудесно, направо прекрасно. А каква глоба очакваш да ти тръснат?

— Нямам представа засега — рекох нехайно. После млъкнах, огледах се подозрително из стаята и снижих глас почти до шепот (което, естествено, нямаше да е никакъв проблем за „Награ“-та): — А и да ти кажа честно, хич не ми пука. Толкова много пари съм скътал, че за цял живот ще имам предостатъчно. При това разполагам с тях както тук, така и там — кимнах по посока на вратата — и от двете страни на Атлантика.

— Хубаво — прошепна с разбиране Готвача, макар шепотът му да бе малко по-силен от моя. — Това ще ти е спасителната мрежа.

— Винаги си ме съветвал така да постъпя, Денис — кимнах и отговорих шепнешком. — И ако от самото начало бях използвал твоите хора, сега сигурно нямаше да съм до гуша в лайната.

— Вярно — сви устни Готвача и кимна. — Но станалото — станало. Няма смисъл да се ядосваш за миналото.

— Да, знам, знам. Пък и човек трябва да се учи от грешките си, нали така? — И му смигнах. — Е, аз се поучих, макар и по трудния начин. Единственият ми проблем е — и пак започнах да снишавам глас, — че все още имам куп пари зад граница. Над десет милиона са, но човекът, който ги съхранява, нещо не ми харесва. Само на две стъпки е от Сорел — онова копеле, което всъщност ме издаде!

— Ами да вземем да ги преместим! — разпери ръце Готвача. — Колко му е?

— Хм, вярно, че няма да е никак трудно! — Боже мой , мина ми през ум! Готвача току-що се самозакопа, и то на запис ! — Но си единственият, комуто все още имам доверие. Най-сериозно ти казвам: писна ми да съм неразумен!

— Дано е така — вдигна вежди той. — В коя държава са ти парите?

— В две държави са всъщност: Швейцария и Лихтенщайн — отвърнах, а мозъкът ми заработи на две писти. По първа писта вървяха автоматично, сякаш на запис, думите ми: „Разхвърлял съм ги в седем различни сметки — пет в Швейцария и две в Лихтенщайн…“ А докато приказвах всичко това, по втора писта се мъчех да организирам всички онези теми, които трябваше да засегна, ако исках магнетофонът да гарантира съдебното преследване на Готвача за пране на пари — трябваше да му известя на глас, че парите ми произхождат от незаконни дейности и че нямам и най-малкото намерение да уведомявам властите за операцията; сумата трябваше да надвишава един милион долара, та да осигури максималната присъда, а в конкретния случай трябваше да намеря и начин да обвържа моето пране на пари с това на Синеокия дявол… което изобщо не е проблем — обяснявах по първа писта на Готвача. — Става дума за парите, които получавах като рушвет от Лавин срещу всичките нови акции, които му пусках, а те в по-голямата си част идваха от Хонконг. Така че поне знам със сигурност, че произходът им е недоказуем.