Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Кимнах с разбиране, докато се питах има ли смисъл още да седим и да приказваме. И Готвача, и Джеймс Лу вече се бяха самозакопали хилядократно, а на всичко отгоре Готвача го имах и на видеозапис от предишната ни среща, в комплект с чертежа на ядрената подводница.

Агента маниак обаче твърдеше, че журитата се впечатлявали най-много от видеозаписи, та нямало да е зле да накарам Готвача да опише подробно още веднъж цялата схема за пране на пари. Така както беше потръгнал разговорът, той неминуемо щеше да стигне и дотам, но на мен вече почваше да ми писва и не бях убеден, че ще изтърпя още едно описание. Все пак аз си бях специалист по прането на пари още отпреди да се започне цялата тази работа и ми идваше до гуша да се правя на глупак.

Но задачата си е задача, затова поех дълбоко въздух и рекох:

— Всичко дотук ми звучи съвсем добре, но все още се чувствам донякъде объркан. Та за да няма после хър-мър, дай пак да повторим какво точно смятаме да правим.

Готвача моментално поклати глава, един вид, че явно не ми стига пипе. После каза:

— Колко му е? Я ми подай един лист и химикалка, ако обичаш… — И готово. Само след десет минути разполагах с нова ядрена подводница, този път в още по-големи подробности. Ами че то първия път си беше само прототип. Сега вече говорехме за второ поколение. Оставаше ми единствено да връча плика на Джеймс.

Потупах отвън сакото си, точно над лявото горно джобче.

— Предполагам, Денис ти е казал, че възнамерявам още днес да ти връча една малка сума, че да задвижиш нещата.

— Това би било чудесно — кимна Джеймс.

— Окей — намеси се Готвача. — Моето присъствие не е необходимо повече. Смятам да си вървя. — И взе, че се надигна от дивана. — Нали не възразяваш, Джеймс?

— Нищо напротив — сви рамене Джеймс.

— А ти? — изгледа ме Готвача.

Не — изсмях се наум, — първо трябва да попитам момчетата в спалнята.

— Разбира се, че нямам нищо против — рекох мигновено.

При което Готвача се ръкува с Джеймс Лу и се запъти към вратата.

В този миг осъзнах: надали повече ще го видя. Нямах и капка съмнение, че веднага след като изгледа видеозаписа, Копелето моментално ще подведе Готвача под съдебна отговорност, а скоро след това ще обяви и че съм им сътрудничил. Краят се приближаваше с невероятна скорост и бе дошъл моментът да се сбогувам за последно с човека, комуто навремето бях поверил и най-гнусните си тайни; човек, когото навремето смятах за свой приятел.

Готвача беше мъжкар, неповторима личност. Майстор, който не се плашеше от жегата в кухнята, човек, с когото бих влязъл рамо до рамо във всяка битка. Колко пъти си бях повтарял тези мисли през годините? Колко пъти бях се обръщал към Готвача с надеждата да ми вдъхне сила, да ми даде съвет, мъдрост и смелост? А ето докъде я докарахме.

Затова, докато Готвача отваряше хотелската врата, рекох:

— Ей, Майсторе!

— Какво има? — захили ми се той насреща.

— Искам да ти благодаря за всичко, което си правил досега за мен — отвърнах му с тъжна усмивка. — Винаги си ми бил приятел в нашия изключително шибан бизнес. И знай, че никога няма да го забравя.

— Да — каза Готвача, — тъкмо във времена като сегашните можеш да разбереш кои са истинските ти приятели. Сега вече си наясно. — Това бяха последните му думи, преди да ми намигне, да се усмихне и да излезе.

На Джеймс Лу не му беше писано да излиза.

Съгласно инструкциите от Агента маниак, след като му връчех плика, трябваше да му кажа, че ми се налага да сляза долу за минута да взема нещо от портиера. През което време те ще го задържат. А Готвача така и няма да научи за станалото, тъй като и Джеймс Лу ще премине към Отбора на САЩ. Както ще постъпи и самият Готвач, когато му дойде времето, молех се аз. Понеже той все пак не е крайната им цел, успокоявах се. Целта им е да спипат Синеокия дявол.

Готвача бе просто едно поредно стъпало.

През целия път до Саутхамптън се утешавах все с тази мисъл: Готвача ще предаде Дявола, което ще снеме от плещите ми вината, че съм предал своя стар приятел. А когато не ме занимаваше тази мисъл, си повтарях стократно, че всички са предатели… всички са предатели… всички са предатели.

Щеше да се окаже, че греша.

Не всички.

Единственият вестник, който КГБ-то признаваше, бе „Правда“ — най-уважаваният ежедневник в бившия Съветски съюз. На руски „правда“ означава „истина“ и точно тук се крие най-голямата ирония, рекох си. Защото, докато имаше Съветски съюз, „Правда“ никога не бе публикувала нещо, което макар и леко да се доближава до истината. И макар днешната „Правда“ да бе значително по-достоверна от някогашната, единственото, което ме вълнуваше през онзи ден преди две седмици — 21 септември — в който обявиха, че съм сътрудничил, бе фактът, че „Правда“ не бе посветила дори една буква от кирилицата на най-голямата сензация на деня в Америка: Вълка от Уолстрийт се е признал тайно за виновен още преди пет месеца, а е сътрудничил на федералните власти далеч преди това.