Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— … Вдигах щури купони във вилата си на брега, при това всеки бе добре дошъл. Достатъчно бе да се явиш, да се усмихнеш — и моментално се включваш във вихъра. Не съм чувал за друг, по-страхотен метод за наемане на работна ръка. — Млъкнах, отхапах от палачинката със свинско мушу, която току-що бях навил, сякаш е джойнт, докато Агента маниак налапа вилица, отрупана с любимото му пиле чоу-мейн.

След няколко секунди отбелязах:

— Прав си, страхотна кухня имат.

— А и цените им са безбожно ниски — кимна Агента маниак. — Честно казано, не мога да си обясня как това заведение още не е банкрутирало. Все пак наемите в този район са доста високи.

Свих рамене и констатирах очевидното:

— Сигурно плащат на сервитьорите по шест цента на час и ги заплашват, че ако се оплачат, ще убият близките им в Китай.

— Вероятно — съгласи се той. — Но пък единствено така може да се постигне цена от пет долара и деветдесет и пет цента за порция чоу-мейн, нали! — Загреба отново и задържа вилицата в очакване във въздуха: — Карай нататък.

Кимнах и оставих палачинката върху чинията си:

— В началото купоните бяха сравнително скромни — по няколкостотин души, да речем, но с течение на времето започнаха да прииждат с хиляди. И както всичко останало, свързано със „Стратън“, всеки следващ купон трябваше да е по-декадентски от предишния.

— Защо? — положи вилицата си Агента маниак.

— Ами човек постепенно претръпва. Каквото ти се е струвало щуро през 1989-а, през 1991-ва вече ти изглежда доста кротко. А освен това „Стратън“ бе едно самостоятелно общество, нещо като Древния Рим, сплотено от жаждата да бъде свидетел на покварата. В Рим хранели лъвовете с роби; в „Стратън“ мятахме джуджета по мишена от велкро. — Спрях, взех палачинката и отхапах.

Както и да е, първите ни купони бяха сравнително безобидни: диджеи пускаха музика, народът танцуваше, барът действаше, имаше някой и друг ордьовър, може би тук-там по малко дрога, но нищо повече.

Само след няколко години обаче лудницата стана пълна: у дома ми присъстват няколко хиляди души, тълпата направо прелива на улицата и на плажа, задната веранда буквално се огъва и заплашва да се срути. По „Дюн Роуд“ е изключено да минеш — пълен е с натаралянкани и надрусани стратънци под надзора на уестхамптънските полицаи, та купонът да тече независимо от оплакванията на съседите.

През цялото това време свири оркестър на живо, жонгльори жонглират, проститутки проституират, стриптийзьорки се разсъбличат, акробати въртят салтоморталета, насред всички се размотава едно джудже по гащеризон — ей така, за майтап, а на самия плаж огромни зеленушки 74 74 Едри риби от рода Labridae , живеещи в Западния Атлантик. — Б.пр. и още по-огромни омари си съжителстват върху скарата с печено прасенце с ябълка в устата. И за да е сигурно, че никой няма да остане жаден, из тълпата се движат две дузини голи до кръста сервитьорки и разнасят върху подноси от чисто сребро чаши с шампанско „Дом Периньон“.

— Боже мили! — измърмори Агента маниак и отново загреба от пилешкото.

— Така или иначе, с Надин се запознах през уикенда на четвърти юли 1990 година, когато нещата още бяха сравнително кротки, така че тя не си загуби съвсем ума при първото й посещение в дома ми. Завари ме да играя билярд във всекидневната с Елиът Лавин — добре, че се сетих! — който, между другото, в момента трупа ново състояние.

— Така ли? — зачуди се Агента маниак и остави вилицата си. — А пък аз мислех, че е банкрутирал напълно.

— Вече не е! — поклатих глава. — Чух, че пак е разперил криле. — Естествено, предпочетох да премълча къде и от кого съм го чул. — Бизнесът му с конфекцията отново е потръгнал; не знам никакви подробности, но разправят, че печелел милиони.

— Невероятно — рече Агента маниак, — като се има предвид що за дегенерат е тоя човек.

— Така е — съгласих се, — но доколкото познавам Елиът, той вероятно и до днес внася контрабандно валута от Хонконг. — Свих рамене. — Честно казано, много съм изненадан, че вие двамата с Джоел така и не му обръщате внимание. Защото от него получавах по-големи рушвети, отколкото от всички останали, взети заедно.

— Много трудно разследване се очертава — сви рамене Агента маниак. — Преди време иззехме банковите му извлечения, но се оказа, че при такова масово движение на пари в брой по сметките е невъзможно да се установи някаква схема. В този смисъл е бил изключително удачен в ролята му на „миша дупка“.