Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Свръхпредателят

Беше горещ вторник в началото на август и над остров Манхатън се стелеше такава гъста супа от задух, че към десет сутринта човек буквално усещаше атмосферата върху кожата си. В кантората на „Дифайс, О’Конъл енд Роуз“ обаче цареше безупречен хлад! Климатиците на сградата работеха на максимални обороти, а ние тримата разчопляхме събитията от изминалите седем дни.

За разлика от адвокатите ми, бях облечен подходящо за жегата: бяла блуза с разкопчана яка, светлобежов къс панталон за голф и кожени яхтсменски мокасини. Естествено, бях си обул и чорапи — да крият гривната около глезена ми от любопитни очи. В момента центърът на сцената бе зает от Магнум, който описваше подробно преговорите си с моя добър приятел Копелето.

— Възпрепятстване на правосъдието — обяви той гордо и се опъна на високата облегалка на коженото си кресло. — Признаваш се за виновен по този пункт и излежаваш допълнително тридесет месеца. Но — вдигна десния си показалец — получаваш писмото си 5К, с което избягваш решителната битка със Сатаната. — Кимна еднократно. — Страхотен резултат, Джордан, особено като се вземе предвид с кого си имаш работа.

— Да — съгласих се, — и като се има предвид собствената ми огромна идиотщина. — Поклатих невярващо глава. — Казвам ви, по-голяма простотия през живота си не съм вършил. — Продължих да клатя глава. — Останалите изобщо не могат да се сравняват. — Обърнах се към Випускника на Йейл и му хвърлих любезна усмивка.

— Ако не беше ти, Ник — рекох му, — щях да умра преди края на деня. Страхотен беше, от начало до край.

— Много мило от твоя страна, че го казваш — вдигна вежди Випускника на Йейл, — но готов ли си да се закълнеш пред Бога, че наистина беше така? — И се разсмя. — Или си готов да се подложиш на проверка с детектор на лъжата?

— Еби се в гъза, Ник! Всички виновни се изразяват по този начин, когато са ги натикали в ъгъла. Това си е биологичен рефлекс. По същата причина и медузата ужилва минаващия покрай нея плувец. С какво е виновна пък тя? — свих рамене.

— Кой? — попита Магнум. — Медузата ли?

— Да, медузата, а в случая — аз. Постъпих така, както всеки интелигентен човек би постъпил на мое място. Лъгах като ненормален, докато накрая не ми остана друг избор, освен да си призная. След което ги помолих за прошка. Няма друг начин. — И пак свих рамене.

— Може и да си прав — съгласи се Випускника на Йейл, — но то е известно и на Джоел.

— Кое му е известно?

— Че всички виновни се кълнат в Бога.

— Ааа… но предлагат ли всички виновни да се подложат на детектора на лъжата? — И му смигнах заговорнически. — Не схващаш ли, Ник: аз не съм като другите!

Пълно мълчание.

— Та какво да ви кажа в края на краищата? Вие сте върхът! А на теб, Ник… толкова съм ти задължен, че съм готов да пренебрегна последната ти обида и да подобрим още повече взаимоотношенията си. — След което се обърнах към Магнум. — Та кога, Грег, ще трябва да се призная за виновен по най-новото обвинение?

— Някъде през есента — отвърна, — макар че ще гледаме да забавим топката колкото се може повече. Не забравяй, че писмото 5К няма да третира обвинението за възпрепятстване на правосъдието, така че Глийсън ще е длъжен да стовари отгоре ти цялата сила на закона.

Но пък постъпих като Човек!

— Е, две и половина години не са кой знае каква цена за самоуважението, което си запазих. Даже ми се струва, че когато някой ден обясня положението на Картър, той ще се гордее с мен — особени погледи и от двамата ми адвокати , — а може и да не се гордее. Както и да е, предпочитам цялата работа да приключи колкото се може по-бързо. Разбирате ли ме?

Магнум продължаваше да ме гледа втренчено, със стиснати устни. Погледнах Випускника на Йейл. И той ме гледаше по същия начин.

— Окей — рекох, — кажете ми къде бъркам.

— Ами… — обяви исполинът тенор — за начало нека ти обясня как минаха нещата вчера във федералната прокуратура. На съвещанието присъствахме петима: Ник и аз и, разбира се, Джоел, а освен това Коулмън и някой си Рон Уайт, назначен съвсем отскоро за шеф на криминалния отдел.

— Така ли? — възкликнах. — Знам го него! Веднъж ме разпитва по друго дело. Много свестен човек. Жалко, че не ми се падна той за помощник федерален прокурор вместо Джоел.

Магнум кимна в знак на съгласие.

— Хубаво щеше да е, ама не стана. Така че сега ще трябва да се преборим с Джоел, а съответно и Джоел да се пребори с теб. Но колкото и свестен да е Рон Уайт, все пак ще се съобрази с мнението на Джоел.