Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Випускника на Йейл положи длан върху рамото ми и ме потупа няколкократно.

— Окей — рече. — Сега следва да закърпим положението, да разчистим бъркотията.

— И как ще стане то?

— Като начало ще трябва веднага да си признаеш пред тях. Не можем да си позволим това нещо да ни е в тежест и след днешния ден.

— Така ли мислиш? Ами тоя Джоел ме мрази до дъното на червата си бе, Ник. В мига, в който си призная, ще прекрати споразумението ми за сътрудничене. Убеден съм. — Млъкнах за миг — да преценя краткосрочните последствия. — Трябва поне още веднъж да видя децата си. Само веднъж, преди да ме напъхат зад решетките. Само да ги целуна за сбогом и да им кажа, че ги обичам.

— Разбирам те — изрази съчувствие той. — И съм убеден, че ако изляза и кажа на Джоел, че имаш да му казваш нещо, той ще се съгласи да не предприема никакво непосредствено действие, а поне да го премисли до утре.

— И какво ще стане после? Ти как щеше да постъпиш в подобна ситуация?

— Аз ли как щях да постъпя? — разсмя се той.

— Точно така — изгледах го с абсолютна сериозност. — Ти как щеше да постъпиш? Щеше ли на мига да ми прекратиш споразумението за сътрудничене, или просто щеше да ме шляпнеш през пръстите?

— В никакъв случай не бих прекратил споразумението ти — отвърна ми мигновено. — Последствията са прекалено сурови. И бих казал, че деветдесет на сто от помощник федералните прокурори мислят по същия начин. — И сви рамене. — За жалост Джоел не попада в тези деветдесет процента, но това не означава, че ще прекрати споразумението с теб. Просто искам да ти кажа, че повечето помощник федерални прокурори не са толкова непреклонни, колкото Джоел.

Но да се върнем на въпроса ти. На негово място най-вероятно щях да ти отправя строго предупреждение — или, в най-лошия случай, да те накарам да се признаеш за виновен и по още едно обвинение — например за подвеждане на федерален служител или за възпрепятстване на правосъдието. Моята цел би била да ти дам урок, а и да убедя журито, че вече сме те наказали за стореното.

— Какво жури? Нали вече ще съм се признал за виновен?

— Не говоря за твоя процес — поклати глава той. — Имам предвид журитата, пред които ще се явяваш като свидетел на обвинението. Недей се заблуждава: всичко това ще излезе наяве по време на кръстосаните разпити. И те затова сега са толкова бесни! Сто на сто са наясно, че си го сторил от добра подбуда. Просто си искал да опазиш приятеля си.

Както и да е, дай ми разрешение и ще изляза веднага да им кажа, че си готов да се разкаеш. След което двамата с Грег ще запретнем ръкави, за да те измъкнем — и то без да жалим никакви усилия. Защото щом Грег разбере какво е станало, той със сигурност още довечера ще се върне. И рано утре сутринта ще се забием във федералната прокуратура да пледираме по твоя случай. Ако се наложи, до най-високо ниво ще стигнем. Радваме се на прекрасни отношения с шефа на криминалния отдел, който в крайна сметка ще трябва да парафира рапорта на Джоел. А ти междувременно вземи да се обадиш на Коулмън и го помоли да каже някоя добра дума за теб. Знам, че двамата сте в добри отношения. От няколко източника вече дочувам, че той силно ти симпатизира и те уважава.

— Може да е било вярно навремето — рекох мрачно, — но вече не е така. Аз наистина напълно го предадох. — И поклатих засрамено глава. — Не знам как ще го погледна в очите. — Прехапах долната си устна, ужасен от мисълта. — Сигурно ме мрази вече до дъното на душата си.

— Амиии — проточи Випускника на Йейл с тънка усмивчица. — Изобщо не те мрази. Дори се обзалагам, че е съвсем наясно със ставащото тук. Не си мисли, че си първият сътрудничещ, който е попаднал в такова положение. Много по-често се случва, отколкото си мислиш. Поне сърцето ти си е било на мястото. И макар Коулмън никога да не го признае, сигурно сега те уважава повече, отколкото преди. Аз също — намигна ми. — Така че ни остава да се справим единствено с Джоел — да предотвратим по всякакъв начин прекратяването на сътрудниченето ти. Оттам нататък — каквото дойде.

Кимнах, изпитвайки вътрешно удовлетворение, че бях наел за мои защитници фирмата „Дифайс, О’Конъл енд Роуз“. Те бяха не само първокласни юристи, но и приятели, от каквито напоследък изпитвах силен недостиг. Естествено, все още бе налице вероятността Копелето да прекрати — или най-малкото да се опита да прекрати — споразумението за сътрудничене, но докато в ъгъла ми стояха Ник и Грег, а с малко повечко късмет — и Агента маниак — шансовете ми нямаше да са съвсем изгубени.