Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Последните думи на Копелето:

— Окей. Значи никому никога не сте давали никаква бележка. Добре. — Сви рамене и затвори папката. После се обърна към Випускника на Йейл: — Съжалявам, Ник. Не мога да използвам клиента ти за свидетел. Не може да му се вярва. Щом лъже пред нас, ще лъже и пред журито.

При което Вещицата понечи да рипне от стола си, но я възпря мощният глас на Агента маниак, който се провикна:

— Глупости! — И прикова Вещицата с поглед. — Седни за секунда, Мишел! — После насочи огнения си поглед към мен: — Вижте какво — рече с тон, който досега не беше използвал, — знам точно какво се случи. На вечерята с Дейв Биъл сте му пробутали бележка, на която е пишело: „Не се инкриминирай! Разговорът ни се записва!“. После напуснахте ресторанта и ме излъгахте в очите с думите, че сте сторили всичко по силите си. — Спря и поклати глава, но не с отвращение. По-скоро бе разочарован от мен. Бях най-видният му сътрудничещ свидетел, но го бях разочаровал, а може би и посрамил.

— От самото начало съм откровен с вас, затова сега ви казвам без заобикалки: ако не признаете истината, Джоел ще прекрати споразумението ви за сътрудничене и ще прекарате следващите тридесет години зад решетките. А ако си признаете, той може пак да го прекрати и вие пак да остареете в затвора. — Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Но никога не съм ви лъгал, не ви лъжа и сега. Не си ли признаете, никакъв шанс не ви остава!

Випускника на Йейл насмалко да скочи от стола си:

— Окей — извика с глас на границата на писъка. — Искам пет минути с клиента си — на четири очи! — После посмекчи тона: — Ще замоля всички да изчакате в коридора, докато се съвещая с клиента си!

— Разбира се — каза Копелето. — Говорете колкото си искате, Ник.

На излизане Агента маниак улови погледа ми и бавно ми кимна. „Избери правилния ход“, говореха очите му. После излезе.

— Значи мога да предполагам, че наистина си го направил — заяви адвокатът ми.

Огледах стаята за поверителни разговори, голите стени без прозорци, евтините служебни бюра, евтините кожени кресла и празната гарафа за вода в единия край на масата и се запитах дали разговорът ни не се записва.

Улових погледа на Випускника на Йейл и с уста оформих безмълвно думите: „Може ли да се говори?“.

Випускника на Йейл ме изгледа с невярващ поглед. След няколко секунди отвърна:

— Да, Джордан. Можеш спокойно да говориш. Каквото и да кажем, ще се счита за поверителна информация.

— Да бе — измърморих. — Явно никога не си ходил на кино. Та това е най-старият трик на света. Полицаите излизат навън и чакат да направиш самопризнание. След което се втурват обратно и ти казват „Аха! Гепихме ли те!“.

Випускника на Йейл килна глава и ме изгледа така, както се гледа някой току-що откачил. После каза:

— В тази стая няма подслушвателни устройства. Имам дългогодишен стаж във федералната прокуратура, където вършех точно онова, което Джоел сега върши, така че можеш да ми вярваш. Е, и? Даде ли бележка на Дейв Биъл?

Отричай! Отричай! Отричай!

— Какво от това, ако съм дал? — попитах заядливо. — Не казвам, че съм му дал, но след като те го твърдят, какво от това, ако съм я дал?

— Ще сме изправени пред сериозен проблем — отвърна ми. — Джоел може да прекрати споразумението ти за сътрудничене, а това означава да те осъдят без наличието на писмо 5К.

Спокойно! Твоята дума срещу неговата!

— Това са глупости, Ник! Как могат да докажат, че съм подал бележка на Дейв Биъл? Нали аз отричам, а те твърдят противното. А дори и самият Дейв да им сътрудничи, кой може да каже, че не той лъже, а аз? — И поклатих праведно глава. — Така де! Нали не може да ми откажат писмото 5К при отсъствие на доказателства?

— Не е толкова просто — сви рамене Випускника на Йейл. — Ако смятат, че лъжеш, пак може да не го напишат, макар да ме съмнява, че в случая точно това ти готвят.

— Какво искаш да кажеш?

— Предполагам, че наистина имат някакво доказателство, или поне така смятат, иначе нямаше толкова да се репчат. — Млъкна за миг и сякаш се замисли. След секунди продължи: — Окей, да приемем само за миг, че наистина си му дал бележката. Къде щеше да се намираш в подобен момент?

Невероятно! — рекох си. Дори в такъв прокълнат миг не преставах да се дивя на усуканото естество на американската правна система. Най-елементарният факт: ако признаех пред адвоката си, че наистина съм дал бележката на Дейв Биъл, той няма да е в правото си да ме представлява, в случай че продължа да лъжа. Поради тази причина ни се налагаше да разговаряме „хипотетично“, та адвокатът ми да се помъчи да напипа по кои точки съм най-уязвим. След което да ми помогне да си съставя възможно най-шантавото обяснение, отговарящо на известните факти.