Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Седнахме.

— Окей — рече делово Копелето. — Да се заемем с конкретните въпроси. Мишел… — каза кротко и протегна към нея обърнатата си нагоре длан. Вещицата кимна еднократно и му подаде дебелата папка, която държеше в ръцете си. После сложи дребните си ръчички върху масата и започна да върти палците си със светкавична скорост.

Усетих как сърцето ми се преобърна.

Копелето положи папката пред себе си с изключително внимание и се втренчи в нея. Беше затворена със светлокафяв шнур, прокаран през тънко картонено кръгче с размера на монета от десет цента. А Копелето не отлепваше поглед от нея.

Обърнах се объркан към Випускника на Йейл. Той забели очи и сви рамене, един вид: „Правят театро. Нищо не значи“. Кимнах с разбиране и пак загледах към Копелето, който продължаваше да се блещи — театрално — на папката.

Накрая, след една почти безупречна имитация на мразовития правителствен агент с каменното лице от „Матрицата“, на име Агент Смит, Копелето бавно, с идеално равномерно темпо разви светлокафявия шнур на идеални кръгчета, а след като свърши, бавно разтвори папката и се втренчи в най-горния документ.

И без да вдига поглед, каза с мразовития тон на Агент Смит:

— Господин Белфърт: признали сте се за виновен в извършването на почти всеки предвиден от закона вид измама с ценни книжа. — Така е, рекох си. — Манипулиране на акции. Нарушения на практиката при продажба на същите. Фрирайдинг 72 72 Free riding (англ.) — спекулативно закупуване на ценни книжа при отсъствието на необходимите парични средства. Тъй като борсовите трансакции обикновено се плащат в рамките на три работни дни, спекулантът може да закупи даден пакет акции и да ги продаде още същия (или на следващия) ден, без да има необходимите за целта пари. — Б.пр. . Спекулации. Нарушения в смисъла на Правило 10В-5 73 73 Правило 10В-5 на СЕК забранява търгуването с ценни книжа на основата на вътрешна информация. — Б.пр. . Валутни нарушения — и вдигна леко глава — и, разбира се, пране на пари . — Побутна документа към моята страна на масата. — Този документ познат ли ви е, господин Белфърт?

Хвърлих един поглед на документа, след което чух агент Смит да казва:

— Защо не помолите господин Дифайс да го прегледа от ваше име, че да не стане някоя грешка ?

Изгарящ от желание да им угоди, Випускника на Йейл се надвеси над документа и му хвърли кратък поглед.

— Споразумението за признаване на вината ти — прошепна в ухото ми.

Не може да бъде, Шерлок! Та нали точно това е написано най-отгоре!

Випускника на Йейл ми се притече на помощ:

— Това е споразумението за признаване на вината му, Джоел.

— Искам да го чуя от устата на господин Белфърт — озъби се Агент Смит.

— Това е споразумението за признаване на вината ми — рекох с безжизнен глас.

Агент Смит кимна веднъж, после сведе поглед и пак се втренчи в преписката. Едва след десетина секунди грабна втори документ от върха на купчината и пак го побутна към мен. И вдигна поглед.

— А този документ известен ли ви е, господин Белфърт?

Огледах го за миг.

— Споразумението за сътрудничене.

— Точно така — кимна. — Най-долу на първа страница ще забележите отбелязано с жълт маркер изречение. Моля ви да го прочетете на глас.

— „Обвиняемият се задължава да бъде винаги искрен и честен.“

Търпението на Випускника на Йейл комай се изчерпваше:

— Добре де, какво искаш да кажеш, Джоел? Че не е бил искрен и честен ли?

Копелето се облегна назад на стола си и пусна тънка усмивка.

— Сигурно, Ник. — После ме изгледа. — Кажи ни ти, Джордан? Беше ли искрен и честен?

— Разбира се — отвърнах мигновено. — Защо да не съм? — Огледах стаята и забелязах, че и четиримата ми тъмничари ме гледат вторачено, но безизразно.

Вещицата:

— Искате да кажете, че не сте се опитали да ни заблудите дори веднъж?

Поклатих отрицателно глава, уверен, че няма начин вече да са разбрали за Атлантик Сити. Та то стана едва снощи. Добре де, преди две нощи, но като се изключи това, винаги им бях казвал истината… освен ако… Дейвид Биъл! Бележката! Не! Не може да бъде! Изключено! Изтиках мисълта от съзнанието си. Не бързай с изводите. Той никога не би ме издал. Няма никаква полза от това. А и аз го защитих. Спасих го. Предупредих го! Предупредих! Предупредих!

— Желаете ли да ни кажете нещо? — попита Агента маниак и кръстоса ръце под гърдите си.

— Не! — отвърнах категорично. А след това, не толкова категорично: — Искам да кажа, че всъщност не знам какво очаквате от мен по отношение на… ъъ… честността. — Огледах ги един по един, докато погледът ми се спря върху Копелето. — И за… ъъ… искреността — реших, че съм длъжен да добавя, макар и да нямах представа защо.