Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Пет минути по-късно тъмничарите ми се завърнаха в стаята за поверителни разговори и аз захванах да се кая в продължение на тридесет минути, през които им разказах всичко.

Стори ми се, че Копелето възприе нещата добре, макар да не прояви никакви емоции, а накрая само каза на Ник, че ще се свърже с него до няколко дни. За моя най-голяма изненада Вещицата и Мормона отказаха да се намесят.

А Агента маниак бе необичайно тих.

Първоначално мълчанието му съвсем ме съсипа, понеже реших, че съм разрушил завинаги всичката добра воля, която бях успял да изградя у него. Та нима не се подиграх с доверието му! Лъжех го, докато го гледах в очите — и то не само когато му предавах касетата със записа, но и когато ме конфронтира тук, в стаята за поверителни разговори. Така че имаше пълното право да забрави телефонния ми номер и да си извади съответните поуки.

Оказа се обаче, че не съм прав — той просто пазел мислите си за по-късно, когато останахме насаме. А това се случи само след десет минути, когато той ни изпрати заедно с Випускника на Йейл със служебния асансьор, през фоайето, залято от тъмнокожи мрачни полулегални чужденци, а оттам — на улицата. Тогава Випускника на Йейл тръгна наляво към метрото, а ние двамата с Агента маниак — надясно към паркинга.

Наближавахме Бродуей, зад гърба ни се извисяваше „Федерал Плаза“ 26, когато Агента маниак закова на място, плесна ме по бицепса и запита:

— Абе какво ти става, мама му стара? Да не си нещо откачил?

И аз заковах на място.

— Да — рекох. — Май откачих.

Агента маниак премина в настъпление:

— Яко си го закъсал засега! Даваш ли си сметка каква тежка битка ти предстои с Джоел? Божичко, ти май изобщо не схващаш! Направо си играеш с живота си! — Стисна устни и поклати глава. — Не мога да го повярвам! И то след като си заложих главата в торбата заради теб да пледирам шибания ти казус пред Джоел, пред шефа ми, пред неговия шеф и пред всички останали в тая сграда!

А имаш ли изобщо представа какво количество хартия съм изписал по шибания ти случай? — И пак гневно поклати глава. — Невероятно! — продължи да мърмори. — А какво ти казах оная вечер, когато беше разстроен, че те подготвям да записваш Биъл? Кажи де, нали уж имаш фотографска памет! Кажи ми бе, гений такъв: какво точно ти рекох?

С подвита опашка:

— Каза, че при аналогична ситуация и той би постъпил по същия начин. И излезе прав. Просто не знам какво повече да кажа. — Спрях, ровейки в съзнанието си за точните думи. — Не те ли интересува поне защо го направих?

— Не се хаби — отвърна ми натъртено. — Пък и вече знам защо си го сторил. И тъкмо затова сега разговарям с теб тук, навън, а не в някоя затворническа килия. — И продължи да клати глава. — Както и да е, кашата я забърка ти, а сега аз ще трябва да те оправям. Много съм ти благодарен!

Не се сетих за подходящ отговор, затова рекох:

— Приятел в нужда се познава.

— Да бе — замърмори. — И ти си ми бил приятел! Боже мили! При сътрудничещ като теб на кого му трябват врагове? — И още клатене на главата. — Слушай много внимателно какво ще ти кажа: не мога да ти обещая нищо конкретно, но ще направя всичко по силите си да ти спася кожата. В знак на благодарност си длъжен да преминеш на ново, много по-качествено ниво в сътрудниченето си. Дотук се справяш добре, но само толкова. Можеш много повече, далеч повече. Знам на какво си способен, знае го и Джоел. А това е единственото, което може да ти помогне. Накратко казано, знаеш кои са целите ни. Така че, като се прибереш довечера у дома, искам да си напънеш мозъка и да измислиш как да стигнем до тях. Та докато увещавам Джоел да те помилва, да мога да му кажа, че си готов да сътрудничиш на ново, много по-високо ниво. Разбра ли?

— Идеално — рекох. — А ти от самото начало беше прав: на този свят няма лоялност. И всеки предава останалите. — При което се ръкувахме и се разделихме.

Най-необичайното обаче тепърва предстоеше. Вечерта, след като накарах Джордж да се обади на Елиът Лавин и да го попита дали не може да ми изплати поне част от дължимата сума, от която имах въпиюща нужда, Джордж остави слушалката само след една минута и рече с невярващ глас:

— Според приятеля ти Елиът на теб в затвора пари няма да ти трябват. Каза да ти пожелая всичко хубаво и да вървя да си го начукам. После ми затвори телефона.

Чудесно, рекох си. На този свят има доста хора, с които извършвах престъпления и които смятат, че им се е разминало. Е, имат много здраве.