Джордан Белфърт - Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Бях останал с убеждението, че Джоел скоро ще напуска.

— Така е — потвърди Магнум, — затова и не бързаме да се признаваш за виновен. Защото, ако успеем да изчакаме напускането му, ще имаме възможност да водим нови преговори със следващия помощник федерален прокурор, който, надяваме се — и Магнум намигна, — ще прояви повече съчувствие по нашия казус.

— Великолепно! — възкликнах. А и каква двуинстанционна правораздавателна система си имаме само — умопомрачителна! Защото, ако бях някой бедняк, че дори и човек от средната класа, вече щях да мръзна в някоя килия със светлата перспектива да изкарам там близо тридесет години.

Випускника на Йейл каза:

— Първата ни цел ще е да сведем „възпрепятстване на правосъдието“ до значително по-леко обвинение — от рода на подвеждане на федерален служител.

— При което затворът не е задължителен — допълни Магнум с леко смигване.

— Точно така — потвърди Випускника на Йейл с хладно вдигане на рамене. — Естествено, най-доброто би било да ги убедим да се откажат от цялото разследване, но това не ми се струва реалистично. Джоел вече е пуснал духа от бутилката и това — федералната прокуратура да се обърне на сто и осемдесет градуса — ще се възприеме като проява на нерешителност .

Влизайки в ролята на адвокат на дявола, рекох:

— Думите ви звучат логично, но какво ще стане, ако следващият помощник федерален прокурор се окаже по-лош и от Джоел? Има ли вероятност да се отметнат и от сегашното споразумение?

— Хубави два въпроса — отвърна Магнум. — Но положението ти в никакъв случай не бива да се влошава повече. Възпрепятстването на правосъдието само по себе си е доста тежко обвинение и съм сигурен, че и Рон Уайт ще се съгласи с мен. А и за нас всеки друг ще е по-подходящ от Джоел Коен, с изключение на Мишел Аделман. Изключено е обаче тя да се заеме със случая ти, тъй като си има достатъчно работа да тероризира Виктор Уонг. При повечето помощник федерални прокурори щеше да ти се размине със строго предупреждение, но по някакви си негови причини Джоел ти има зъб.

— Прекалено емоционално е обвързан с разследването ти, мен ако ме питаш — каза Випускника на Йейл.

А освен това е и тъп задник, рекох си.

— С други думи — продължи Випускника на Йейл, — толкова отдавна те преследва, че в много по-голяма степен е свикнал да те смята за „бивш мошеник“, ако мога така да се изразя, отколкото за „почтения гражданин, в който си се превърнал“, което е точното описание.

— Абсолютно вярно формулирано, Ник — намеси се Магнум. — И тъкмо поради това е важно да изчакаме. Следващият помощник федерален прокурор няма да е обвързан с миналото ти. Ще познава единствено Джордан Белфърт, който е от отбора на САЩ.

— Ами Коулмън? — попитах. — Той ме преследва повече време, отколкото всички останали, взети заедно.

— При агентите на ФБР нещата стоят другояче — поясни Ник, — особено в случаи като твоя, където липсва насилие. Имаш репутацията на страхотно умен човек и Коулмън те уважава. Не си някакъв обикновен глупак, нарушил закона.

— И за твое сведение — добави Магнум, — Джоел не прекрати споразумението ти именно благодарение най-вече на Коулмън. Той вчера те защити много солидно. Подчерта, че с изключение на бележката ти до Дейв Биъл, си се оказал първокласен сътрудничещ. Каза също, че с него в момента работите по някакво много важно разследване. Имаш ли представа за какво става дума?

— Да — кимнах, — Гейто и Бренън. Досега не сме отбелязали някакъв особен напредък, но много скоро ще постигнем пробив. В интерес на истината оттук отивам на среща с Коулмън. Нося му едно подаръче.

— Какво по-точно?

Кимнах и стиснах зъби, вбесен от доскорошната поредица измени от хора, имали някога нахалството да се наричат мои приятели.

— Рецепта как по-добре да сготви Готвача — отвърнах хладно, понеже при аналогична ситуация и той би постъпил по същия шибан начин спрямо мен.

Стори ми се съвсем подходящо, че се намираме в Бруклин Хайтс, когато най-сетне разказах на Агента маниак историята на запознанството ни с Графинята и за това как тя в крайна сметка ме отне от Дениз. Защото тъкмо на това място, в този замогнал се отскоро район, само на няколко преки от федералната прокуратура в тази посока и на няколко преки от федералния съд — в другата, се състоя първата ни среща с Графинята.

По онова време тя живееше под наем в едностаен апартамент в една кооперация на „Джоралимън Стрийт“, съвсем близо до китайския ресторант, в който в момента обядвахме с Агента маниак. Явно гнусотата на личния ми живот нямаше да е основна тема на днешния ни разговор, но се считах длъжник на Агента маниак след всичко, което беше сторил за мен. А и кой пламенен американец — пък бил той и агент на ФБР, би се отказал да чуе подобна история — с основни съставки секс, дрога, алчност, похот, развод, изневяра и блондинки? Стигнал бях докъм средата на описанието как пътищата ни се бяха пресекли за пръв път.