Александра Потър - Ти, който не си за мен

— Това е гаджето му — съобщава ми Робин.

В продължение на няколко секунди и двете се гледаме, без да кажем нищо. И накрая избухваме в смях.

— Харолд си има гадже мъж? — кискам се аз и клатя глава. Ама че ирония!

— Ами да. Вече говорих с него. Иска да посети моята група за барабани, когато дойде следващия път в града! — възкликва Робин, очевидно поласкана. — Както разбирам, бил много добър на джемби.

Поглеждам я неразбиращо.

— Африкански ритуален барабан — обяснява тя.

— Значи най-сетне си готова да признаеш, че той не е твоята сродна душа, а? — повдигам многозначително вежди.

Усмивката й застива и тя свежда засрамено очи.

— Ами всъщност нещата стоят по малко по-различен начин — изрича бавно и започва да навива една къдрица на пръста си. — Когато изслушах отново записа от гадаенето на Уаканда, стана ясно, че тя никога не е твърдяла, че именно Харолд е моята сродна душа. Каза, че ми предстои да срещна моята сродна душа и че трябва да се оглеждам за тъмен, красив непознат на име Харолд. Разликата е огромна! — тук спира и я виждам как примигва сконфузено.

Защото влиза Даниел в тъмносиньо палто, със снежинки, проблясващи в косата му. И започва да говори нещо с майка си и Артси. Не съм го виждала от месеци. И май никой не го е виждал. Доколкото разбрах, бил някъде „по работа“. Е, това е официалната версия. Макар че, съдейки по изражението му, когато се обръща към нас и вижда Робин, не съм толкова сигурна и че не е и единствената.

— Добре ли си? — обръщам се разтревожено към нея аз.

— Да, прекрасно — кимва тя, но е ясно, че изобщо не е добре. — Знаех си, че тази вечер ще го видя! Подготвях се дълго за това!

Наблюдавам я как започва притеснено да си играе с гривните си. И не ми се вижда никак подготвена.

— Защо просто не отидеш да го поздравиш? — предлагам.

Тя клати ожесточено глава и промърморва:

— Не мисля, че той иска да говори с мен. Изминаха три месеца, а нито веднъж не ми се е обадил!

— А ти искаше ли той да ти се обади? — питам тихо.

— Луси, бях голяма идиотка! — изрича тя и очите й проблясват. — И ти беше напълно права! Той ужасно ми липсва, но сега като че ли е вече твърде късно!

Изглежда толкова нещастна, че не мога да не я прегърна.

— Не можеш да бъдеш сигурна в нищо — прошепвам.

Тя въздъхва и ме поглежда.

— И какво би могло да ни събере, а?

В мига, в който тя изрича тези думи, забелязвам как Артси се насочва към нас и след задължителната поредица от въздушни целувки обявява тържествено:

— Робин, искам да те запозная с един човек! — И преди да разбера какво става, зървам до него една позната фигура с тъмносиньо палто. — Робин, представям ти Даниел!

Те се споглеждат, между очите им прехвърчат искри и после дружно се изчервяват.

— Здравей, Робин! — поема ролята си той. — Приятно ми е да се запознаем!

И й подава ръка.

Тя се поколебава, поема я и изрича:

— Приятно ми е да се запознаем, Даниел!

Очите им пак се срещат и много бавно по лицата им се разливат усмивки. Една от онези усмивки, когато хората си мислят, че са единствените двама души в стаята.

И изведнъж ми просветва.

Не е какво би могло да ги събере, а кой !

Артси!

Познат иначе като Харолд!

Но, разбира се! Харолд никога не е предвиждан да бъде нейната душа близнак! Той просто е човекът, който ще я събере с истинската й душа близнак — Даниел!

Гледам ги как се хилят щастливо един на друг и си казвам: „Брей, тая врачка може и да е напипала нещо!“

Измъквам се дискретно, за да оставя Робин и Даниел сами, и тръгвам сама из галерията. Отпивам от шампанското си и се наслаждавам на мига. Виждам Артси, Магда, Даниел и Робин, Кейт и Джеф, Адам… Изпълвам се със задоволство. След всички перипетии и тревоги най-сетне всичко се нареди. Всичко си дойде на мястото.

Какво става с Нейт ли? Не съм го виждала от Венеция насам. Във фейсбук забелязах, че е променил семейния си статус на „женен за Бет“ и е дал адрес в Лос Анджелис, но това беше преди цяла вечност. Оттогава насам той ме е изтрил от списъка на приятелите си, аз престанах да се сблъсквам непрекъснато с него и вече няма никакви нови мистериозни, пропуснати обаждания.

Може би просто защото той се премести в Лос Анджелис, а може би всъщност, защото се върнахме във Венеция и развалихме магията. Никога няма да разбера със сигурност. Но ако и вие сте от хората, които вярвате в съдбата като Робин, тогава вероятно знаете, че така е било писано. Писано е било преди десет години да целуна Нейт във Венеция, после да го срещна отново, да скъсаме, след това да не скъсаме, което пък на свой ред ме накара да се върна във Венеция, защото само така съм можела да се срещна отново е Адам. И въобще всички тези събития са ме водели към Адам. Било е написано по звездите — още от самото начало.