Александра Потър - Ти, който не си за мен

Добре де, казвам „предложи ми“, но беше по-скоро заповед, а аз се хилех като идиот. Напоследък твърде често ми се случва. Вървя си, примерно, по улицата, и съвсем внезапно се сещам, че творбите ми ще бъдат на изложба — моите, на мен, Луси Хемингуей! И като се сещам, започвам да се хиля. Сигурно изглеждам доста странно отстрани. И някои нюйоркчани вече ме мислят за поредното хахо.

Обаче на мен не ми пука. Изобщо. Най-сетне следвам мечтите си и никога не съм била по-щастлива. Дори съвсем скоро смятам да се разбера с Магда да работя само на половин ден в галерията, за да мога да се концентрирам върху изкуството си. Кой знае какво може да стане! Плашещо е, но освен това е доста вълнуващо, а и онова чувство на неудобство отдавна е забравено. Забравена е онази част от мен, която непрекъснато усещаше, че нещо липсва. Защото най-сетне я открих. Открих я, а заедно с нея открих и още нещо. Обръщам се към Адам, който изучава внимателно една от графиките ми, но без да пуска ръка от кръста ми. Което си е повече от доказателство, че мечтите наистина се сбъдват!

— Браво на теб, сестричке!

Чувам глас и се обръщам, за да видя пред себе си сестра ми и нейния съпруг. Или поне си мисля, че е сестра ми, защото иначе не мога да я позная. Няма я вече бледата кожа — лицето й е загоряло и обсипано с лунички, а безупречният й кок вече стои леко небрежно и има тук-там слънчеви кичури. И което е най-невероятното, деловият й костюм е заменен от бледосиня копринена рокля и чехли. А това на ноктите на краката й сребърен лак ли е?

— Върнахте се! — ахвам щастливо аз.

— Тази сутрин долетяхме от остров Бали — обяснява тя и се ухилва.

— Е, как беше?

— Удивително! Трябва да дойдеш да видиш снимките! — намесва се и Джеф безкрайно щастлив. — Особено онази, на която сестра ти скача с бънджи в Нова Зеландия!

— Кейт? Скача с бънджи? — вторачвам се слисано аз в тях. — Всъщност сега, като се замисля, ти сигурна ли си, че си моята сестра? — подмятам закачливо аз и се правя, че надничам в лицето й. А Кейт ме плясва игриво.

— Балончета?

Това е Магда, която се спуска върху нас с поднос чаши с шампанско. Въпреки изобилието от сервитьорки тя настоява да сервира лично питиетата.

— Някой да иска балончета?

Подобен въпрос не изисква отговор, разбира се, затова тя просто пъхва по една чаша в ръцете на всеки от нас. Никога досега не съм я виждала по-щастлива. Тя не само успя да спаси галерията, но и си купи луксозен нов апартамент и сега се подвизава като най-новата домакиня на елита в града, като същевременно не забрави да си подари лифтинг на веждите, липосукция и импланти на устните.

Доколкото разбрах, доктор Розенбаум имал оферта „три на цената на две“. Защото Магда, макар и вече милионерка, никога не може да устои на една добра сделка.

— Как сте? — пита учтиво Кейт. — Изглеждате великолепно!

— Така се и чувствам! — възкликва шефката ми и за кой ли път се впуска да разказва историята си за невероятното спасение на платното от Тициан, която, подобно на всички нейни истории, вече е преувеличена дотолкова, че включва мафията и опит за отвличане.

— Аууу, страхотно! — провиква се Робин, която се появява точно навреме, за да ме спаси от хилядното изслушване на историята на Магда. Прегръща ме и допълва: — Толкова се гордея с теб!

— Благодаря! — усмихвам се аз и бузите ми пламват.

— Нямах представа, че имам толкова талантлива съквартирантка! Е, съвсем скоро ще стане бивша! — поправя се тя и се усмихва на Адам. Сърцето ми потръпва радостно. Както вече ви казах, откакто се върнах от Венеция, настъпиха някои промени и една от тях е, че двамата с Адам решихме да заживеем заедно. — Е, как върви търсенето на апартамент?

— Засега можем да си позволим само кутия за обувки в Кухнята на ада — усмихвам се тъжно аз.

— Е, така поне обувките ти ще бъдат подредени! — подмята ухилено Робин. — А това не е без значение!

Адам завърта очи и промърморва:

— Мисля да ви оставя насаме, за да си наваксате. А аз ще отида да понаваксам с шампанското.

Изсмивам се. Някои неща наистина не се променят.

— Е, какво ще кажеш за Артси, когато най-сетне се запозна с него? — питам развълнувано в мига, в който той ни оставя. Цяла вечер изгарям от нетърпение да задам този въпрос.

— Мисля, че е гей — отговаря с равен тон тя.

— Каквооо? — шашвам се аз, но после проследявам погледа й и виждам Артси, прегърнал висок мъж с гола глава и татуирани ръце. И точно в този момент той се привежда и го целува.