Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Снощи Милен бе казала, че с удоволствие би заминала за малко до Париж. За една седмица. „Така и ти ще можеш да видиш момичетата.“ Страхът го прониза от глава до пети. Започна да се поти, потта буквално се стичаше по него на ручейчета — да се изправи очи в очи с Жозефин и момичетата, да им признае, че е сгрешил, че не е била чак толкова умна идеята да отглежда крокодили. Че отново се е провалил…

Гледаше високите треви и огромните акации, които леко се поклащаха на утринния ветрец. „Обичам ранната утрин и бляскавите капки роса по сочната трева, която слънцето още не е изсушило. Обичам мириса на върбинка, дърветата, открояващи се в дрезгавината на настъпващия ден, влагата, която се изпарява с първите слънчеви лъчи. Наистина ли това съм аз, Антоан Кортес, седнал на стъпалата?“ Крокодилът отново започна да блъска по телената мрежа. Не се отказваше. Големите му жълти очи бяха присвити от гняв и ноктите му деряха земята, сякаш искаше да прокопае тунел, за да избяга. „Сигурно е мъжкар — реши Антоан, — страхотен екземпляр! Тоя ще ми направи десетки малки. Длъжен е. Трябва да потръгне шибаната ферма! Станах на четирийсет, мамка му, ако сега не успея, свършено е с мен! Повече никой няма да ме вземе, минавам към старците, към губещите, а това е немислимо, мамка му!“ Разпсува се, за да подхрани омразата, която се надигаше в него, омраза към господин Уей, омраза към крокодилите, омраза към този свят, в който, ако не си успял на четирийсет, си за боклука, омраза към двете си женски, които нищо не можеше да пречупи! И отвращение от себе си. „Едва от шест месеца си тук, а вече си готов да се предадеш…“

Надигна се да си налее, после реши, че е по-добре да вземе бутилката и да пие направо от нея. Ако отиде в Париж, ще измисли с помощта на Фожрон някакъв начин ония да му плащат. Фожрон винаги е бил доброжелателен към него. Сигурно заради парите на Шефа и връзките на Филип, ухили се злобно той и надигна отново бутилката, няма значение, той е любезен, ще говори с него и двамата ще намерят начин да накарат дъртия китаец да плаща. Какво си е въобразил? Че е китайският император? Минаха онези времена!

Очакваше при името на господин Уей страхът отново да го стисне за гърлото, но нищо такова не стана. Не само че не изпита никакъв страх, ами буквално ликуваше. Обзе го луда радост, радост на мъжкар, който знае как ще размаже мутрата на типа, дето от месеци насам го ебава. Съвсем ясно виждаше какво ще направи: отива в Париж, обсъжда работата с Фожрон, изработва стратегия и си получава парите. Сто на сто има някакъв начин да измъкне мангизи от шибания „Кроко Парк“! В края на краищата кой управлява гадната ферма? Той, Тонио Кортес… И никой друг. Не малчуган с къси панталонки, дето се бои да се пусне от ръката на майка си, така де! Истински мъж, не пъзльо с празни гащи! Мъж, който като нищо ще отиде да целуне злобния крокодил… Той гръмогласно се изсмя, надигна бутилката и пи за здравето на крокодила.

Беше се развиделило и утринните лъчи угасиха жълтите светлинки на крокодилите. Слънцето се надигаше иззад покрива на къщата бавно и величествено и Антоан почувства странно вълнение, примесено с дълбока почит. Поклони се ниско, приведе се веднъж, втори път, загуби равновесие и се просна в прахоляка.

Изправи се, дръпна от бутилката, разкопча си дюкяна и изстреля силна златиста топла струя към влечугите. Нека видят, че се е освободил не само от срама, но и от страха, и че за тях ще е по-добре да кротуват.

— Искаш нещо да докажеш ли, като пикаеш срещу гадните животни? — осведоми се сънен глас зад гърба му.

Обърна се и видя Милен да слиза по стъпалата, увита в някакъв памучен плат. Изгледа я тъпо.

— Какъв стил! — разсмя се тя.

Зачуди се дали си въобразява, или бе доловил в тона й лека подигравка. Избухна в гръмогласен смях с усилие да звучи непринудено и се поклони отново с думите:

— The new Tonio is facing you! 12 12 Новият Тонио е пред вас (англ.). — Б.пр.

— Говори на френски, ако обичаш! Бих искала да разбирам какво говориш…

— Притрябвало ти е! Трябва обаче да ти кажа, че нещата няма да продължат повече в същия дух…

— Точно от това се опасявах — въздъхна Милен и пристегна плата на ханша си. — Хайде, ела да хапнем, Понг прави закуска в кухнята…

И щом Антоан пое с олюляване към къщата, тя повиши достатъчно глас, за да я чуе, и с остър тон заяви:

— Бих искала да се държиш също толкова храбро и решително с онзи мошеник Уей. Като си помисля, че сме изхарчили почти всичките ми спестявания, изпадам в паника!