Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Скъпа Жозефин, днес ми се струваш доста саркастична. Да не би тази пламенност да се дължи на новата ти тайна?

„Час и половина напразно търсих у себе си малко плам за писането, а ето че си връщам дар словото за дрънканиците!“ — вкисна се Жозефин. Изпитваше непреодолимо желание да остане сама.

— Марлон Брандо! А пък аз Робърт Мичъм. Бях луда по него! Впрочем снощи гледах един много хубав филм. С Робърт Мичъм, Пол Нюман, Дийн Мартин, Джийн Кели и Шърли Маклейн. По време на снимките на филма Маклейн въртяла луда любов с Мичъм.

— Аха… — отвърна разсеяно Жозефин, докато се чудеше как да се отърве от Шърли.

„Невероятно, Шърли е най-близката ми приятелка, обичам я, но точно в този момент ми иде да я направя на нищо, ако не се омете.“

Шърли беше свършила с изброяването на имената на всички актьори във филма, не пропусна дори и художничката на костюмите, „Едит Хед, много е известна, да знаеш, Жо, велика е в бранша, обличала е най-големите красавци на Холивуд и по онова време нито един филм с елегантни актьори не е минавал без нейно участие.“ Беше се впуснала да разказва филма, когато Жозефин изведнъж наостри слух.

— … и тъй като изобщо не иска да става богата, си търси най-скромния, най-безличния съпруг, за да води спокоен, съвсем незабележим живот… Защото според нея щастието не е в парите, те по-скоро носят нещастие. Толкова е смешно, Жо! Защото колкото и смачкан, и скромен мъж да си избира, благодарение на нея той се издига неимоверно, печели много пари, буквално се претрепва от работа и тя остава вдовица пак и пак, което затвърждава убеждението й, че парите не носят щастие!

— Чакай — Жо спря Шърли насред разказа й. — Разкажи ми пак… Не внимавах.

Хвана Шърли за ръката и я стискаше, сякаш животът й зависеше от това. Гостенката се вгледа в нея, толкова развълнувана и напориста, и реши, че съвсем скоро ще разкрие тайната, която Жо криеше от нея. Всичко щеше да се изясни. Жозефин иска да разкаже някаква история. За да напише книга? Или сценарий? Обяснението на загадката все още й се изплъзваше, но тя не се отчайваше. Шърли заразказва наново филма на Джак Лий Томпсън, който беше гледала по телевизията.

— Но това е моята идея! Точно такава идея ми хрумна вчера! Историята на девойка, която не иска да бъде нито богата, нито властна и се омъжва за бедни мъже, които до един успяват: още щом се съберат, и те побеждават.

— Досега не съм те виждала в такъв възторг от филм по телевизията — отбеляза иронично Шърли.

— Не става дума за никаква телевизия! Точно това е историята, която искам да разкажа в проклетия роман. — Прехапа устна, осъзнала, че е казала прекалено много. Шърли не демонстрира бурно триумфа си, а скромно замълча. — Издадох се…

— На никого няма да кажа. Обещавам ти най-тържествено, заклевам се в Гари!

Шърли протегна ръка и сключи пръстите на другата зад гърба си, защото щеше да разкаже на Гари. Тя нямаше тайни от сина си. Разказваше му как хората се възползват едни от други, как се нараняват взаимно, как си създават чувство за вина. За да се научи да се предпазва и да не е доверчив. Говореше му и за всеотдайността, за любовта, за срещите. Не беше от хората, които смятат, че на децата не трябва да се казват „някои неща“. Твърдеше, че децата знаят всичко, преди да им го кажем. Надарени са с дяволска или ангелска интуиция, според случая, но знаят. Знаят, че родителите им ще се разделят, преди самите те да са го осъзнали, знаят, че мама тайно пие, че татко спи с касиерката от супера или че дядо не е починал от сърдечен удар в леглото си, а е издъхнал върху някаква от „Пигал“. Обидно е да ги смятаме за непросветени. Впрочем, заявяваше тя, мислете каквото искате, но аз не се отнасям към сина си като към умствено изостанал!

— Още с влизането надуших, че нещо не е наред — продължи Шърли, искаше да предразположи Жо, за да сподели нещо повече.

Не беше сигурна, че всичко е разбрала. Губеха й се някои подробности.

— Моя грешка — измънка Жо, — подцених те…

— Страшно силна съм в тези игрички, Жо. Много пъти са ме пързаляли в живота… развила съм определена склонност към надушване на шашмите.

— Само че нито дума!

— Няма…

— Ще побеснее, ако разбере, че знаеш…

Кого имаше предвид? Ирис ли? Шърли си придаде уверения вид на човек, комуто всичко е ясно, за да измъкне от Жозефин пълни признания.

— Трябва да се науча да лъжа.

— За което нямаш никаква дарба, Жозефин!

— Когато Ирис ми предложи да пиша вместо нея, отначало отказах, кълна ти се…