Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Отбягваш ме, Жозефин.

— Идваш в неудобен момент, Шърли… Затънала съм в работа.

— Много ме натъжаваш, Жозефин. Какво е станало, та ме отпращаш по този начин? Знаеш много добре, че двете можем да си споделяме всичко.

— Можем да си споделяме всичко, но не е задължително да си споделяме всичко постоянно! Съществуват мълчания, които също са част от приятелството.

„Точно в момента, в който щях да се хвърля в дълбокото! — избесня мислено Жозефин. — Тъкмо намерих решение, хитър ход, който да ме освободи от неизразимия страх на писателя пред белия лист.“ Тя вдигна глава, заби поглед в приятелката си и откри, че носът на Шърли е прекалено вирнат. Прекалено къс! Нос като копче, нос като на загубенячка! „Изчезвай с този вирнат и смешен нос“ — каза мислено и се ужаси от надигналото се в душата й ожесточение.

— Отбягваш ме… чувствам го, отбягваш ме. Откакто преди три седмици се върнахте от ски, престанахме да се виждаме… — тя протегна ръка към отворения лаптоп. — Този на Ортанс ли е?

— Не, този е моят… — тросна се Жозефин през зъби.

Стресна се от шума на счупения молив, който беше стиснала.

Трябваше да се успокои. Пое дълбоко въздух, завъртя глава и прогони с мощно издишване натрупалото се раздразнение.

— Откога имате два компютъра? Да нямаш акции в „Епъл“? Да не си гадже на Стив Джобс? Изпраща ти компютри вместо цветя?

Жозефин свали гарда, засмя се и се примири с мисълта да прекъсне. Шърли наистина изглеждаше много разгневена.

— Ирис ми го подари за Коледа… — каза тя и начаса съжали, че се е разприказвала.

— Има нещо съмнително в тая работа!

— Защо?

— Сестра ти никога не дава нещо, ако не очаква да получи друго. Дори не казва колко е часът просто ей така! Познавам я аз! Така че давай, разкажи ми всичко.

— Не може, тайна е…

— И смяташ, че не мога да пазя тайни?

— Смятам, че като е тайна, трябва да си остане тайна.

Шърли вдигна вежди, после се отпусна и се усмихна.

— Правилно, точка за теб. Ще ме почерпиш ли едно кафе?

Жозефин хвърли прощален поглед към черната клавиатура.

— Съгласна съм по изключение този път, но е за последно, иначе няма да ми стигне времето!

— Нека позная: пишеш писмо вместо сестра ти, официално и трудно за съчиняване писмо, с което тя не може да се справи?

С властен жест Жозефин насочи показалец срещу Шърли, предупреждавайки я, че е безсмислено са опитва.

— Няма да падна в тази клопка.

— Силно шварц кафе с две бучки кафява захар…

— Имам само бяла захар, не ми остана време да пазарувам.

— От много бачкане, предполагам?

Жозефин прехапа устна, припомняйки си взетото решение да не издава нищо.

— Значи не е писмо… Освен това никой не подарява компютър за писане на едно писмо! Това е известно даже и на красивата госпожа Дюпен…

— Престани, Шърли.

— Няма ли да ме попиташ как минаха почивните дни?

Гледаше я хитро, което подсказа на Жозефин, че предстои сериозна битка. Шърли не се отказваше лесно. Скри от нея новината за заема, сключен от Антоан, защото покрай Коледа умът на приятелката й беше зает с гирляндите, подаръците, пълнената пуйка, рулото. Но празниците отминаха и Шърли се върна в ежедневния живот с намерението да задейства своя „хитроумен радар“. Така наричаше носа си и го подпираше с пръст, за да покаже колко е безпогрешен.

— Как минаха почивните дни? — любезно се осведоми Жозефин.

— Много лошо… Гари не престана да се цупи. Откакто танцува с дъщеря ти, е превъртял! Къртеше дълбоки въздишки, с часове четеше любовни сонети. Бродеше из коридорите на къщата на приятелката ми Мери, декламираше печални поеми и заплашваше да се обеси с полото си. Казвам ти, Жо, трябва да му избием момичето от ума!

— Ще му мине, всички сме минали през някоя и друга невъзможна любов в юношеските години. И сме я преболедували!

— Аз съм тази, която няма да я преболедува. Открих в стаята му двайсет и четири чернови на любовни писма, ужасно пламенни и отчаяни! Някои в мерена реч. Не е изпратил нито едно.

— Съвсем правилно е постъпил. Ортанс проявява нетърпимост към хленчовците. Ако иска да спечели сърцето й, трябва да стане богаташ! Ортанс има много потребности, високи изисквания и нула търпение.

— Много благодаря.

— Тя харесва красивите рокли, красивите бижута, мощните коли, идеалът й за мъж е Марлон Брандо в „Трамвай желание“… За начало може да започне с упражнения за мускулатурата и е добре да ходи със скъсана фланелка, това поне не струва скъпо, може би ще успее да я впечатли.