Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Ирис се подсмихна и я погледна заинтригувана.

Жозефин беше преобразена. Тя излъчваше мека светлина, която й придаваше необяснимо очарование. Изведнъж се беше превърнала в знаеща и уверена, нежна и доверчива жена, толкова различна от познатата й Жозефин! Ирис я погледна със завист. Мимолетна искра, която угасна мигновено, както се и появи, но Жо успя да я забележи.

— Слез на земята, Жо. На кого му пука за Франсоа Вийон!

Жозефин млъкна, въздъхна.

— Исках само да ти помогна.

— Знам, много мило от твоя страна… Много си мила, Жо. Абсолютно не си наясно с нещата, но си много мила!

„Обратно на изходна позиция — помисли Жозефин. — Пак аз съм смотанячката… Исках само да й помогна. Жалко.“

Жалко за нея.

Имаше го все пак онова раздразнение, онази завистлива нотка в гласа на Ирис, която бе доловила. На два пъти, само за секунди! „Не съм толкова загубена, щом тя ми завижда — помисли Жо и изпъна рамене, — не съм толкова смотана… Освен това не си поръчах ябълков сладкиш. Спестих си поне сто грама.“

Огледа се победоносно. „Тя ми завижда, завижда ми! Имам нещо, което й липсва, а го желае! Показа го за хилядна от секундата с поглед, с промяна на тона. И целият този лукс, палмите наоколо, стените от бял мрамор, синкавите отблясъци по стъклата на огромните прозорци, жените в бели хавлии, които се протягат и гривните им подрънкват — изобщо не ми пука от всичко това. Не бих сменила живота си за никой друг на света. Върнете ме обратно в X, XI, XII век! Възраждам се, страните ми порозовяват, изправям гръб, без седло яхвам коня зад Ролон Великана и бягам с него, обхванала съм го с двете ръце… Сражавам се редом с него край бреговете на Нормандия, разширявам владенията му чак до Мон Сен Мишел, приемам незаконородения му син, отглеждам го и той става Вилхелм Завоевателя!“

В ушите й прокънтяха тръбите на церемонията по коронясването на Вилхелм.

Или…

Името й е Арлет, майката на Вилхелм… Запретнала поли, тъпче прането на чешмата при Скалата, когато Ролон, Ролон Великана, я зърва, грабва я, прави й дете! От проста перачка става едва ли не кралица.

Или още…

Тя повдигна хавлията като полите на дълга рокля. „Аз съм Матилда, дъщеря на Балдуин, граф Фландърски, съпруга на Вилхелм. Много обичам историята на Матилда, истински роман. Матилда е обичала Вилхелм до сетния си час! Нещо изключително рядко за онова време. И той я е обичал. Отвъд портите на нормандския град Кан издигнали два големи манастира, мъжки и женски, в знак на благодарност към Господ за своята любов.“

Имаше за разказване толкова истории, ако някой издател й направеше предложение. Десетки, хиляди! Можеше да опише звъна на медните тръби, шума на галопиращите коне, потта от сраженията, тръпнещите устни при първата целувка… „Сладостта на целувките, примамката на любовта.“

Жозефин потръпна. Прииска й се да отвори тетрадките си, да прегледа бележките си, да преоткрие красивата история на тези векове, които я бяха омаяли.

Погледна часовника си и реши, че е време да се прибира.

— Работа ме чака — сбогува се тя.

Ирис вдигна глава и вяло отвърна:

— Аха!

— Ще прибера момичетата пътьом… не ставай. Благодаря ти за всичко!

Бързаше да си тръгне. Да се махне от това място, където внезапно всичко й се стори фалшиво и безсмислено.

— Хайде, момичета! Тръгваме! Без възражения!

Ортанс и Зое се подчиниха веднага, излязоха от водата и я последваха към съблекалнята. Жозефин се почувства пораснала с десет сантиметра. Тя вървеше с танцова стъпка, докосваше с върха на пръстите си дебелия белоснежен мокет, следеше отражението си в огледалата, същинска кралска особа. Ха! Само няколко килца по-малко, и ще бъда разкошна! Ха! Благодарение на знанията ми Ирис е блеснала на някаква светска вечеря! Ха! На мен да ми предложеха, щях да изпиша цели грамадни томове! Ха! Мина покрай младата изискана жена на входа и я погледна с победоносна усмивка. „Щастлива съм! Толкова съм щастлива. Да знаеше само какво се случи току-що! Щеше да ме погледне с други очи.“

Хавлията й се разгърна и младата жена я погледна сърдечно и приветливо.

— О! Не видях…

— Кое?

— Че чакате дете. Толкова ви завиждам! От три години с мъжа ми се опитваме, но…

Жозефин я изгледа смутено, после сведе очи към широката си талия и се изчерви. Не се осмели да опровергае изисканата млада жена, която с такава нежност я проследи, докато вървеше към кабината с натежали като топузи крака.

Ролон и Вилхелм Завоевателя отминаха, без да я удостоят с поглед. Перачката Арлет й се изсмя в очите и разплиска вода от коритото…