Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Няма ли да влезеш във водата? — обърна се Ирис към Жозефин.

— Не… докато се събличах, видях, че имам… че не е моментът.

— Колко си стеснителна! Мензисът ти е дошъл, така ли?

Жозефин кимна.

— Добре тогава, отиваме да пием чай.

— А… децата?

— Ще дойдат, когато се уморят да киснат във водата. Александър знае пътя…

Ирис си върза хавлията, взе си чантата, пъхна фините си стъпала в елегантните чехли и потегли към чайната, скрита зад ограждение от зеленина. Жозефин я последва, с пръст посочи на Зое къде отива.

— Чай с торта или сладкиш? — осведоми се Ирис, сядайки. — Тук има чуден ябълков пай!

— Само чай! Откакто съм тук, реших да мина на диета и вече се чувствам по-слаба.

Ирис поръча два чая и един ябълков сладкиш. Сервитьорката взе поръчката и се оттегли, а в това време две усмихнати жени се приближиха до тяхната маса. Ирис се стегна. Жозефин се изненада от очевидното неудобство, което изпита сестра й.

— Добър ден! — бодро поздравиха двете в един глас. — Каква изненада!

— Добър ден — отговори Ирис. — Сестра ми Жозефин… Беранжер и Надя, мои приятелки.

Двете жени се усмихнаха бегло на Жозефин, след което се обърнаха към Ирис.

— Е? Какво научавам от Надя? Решила си да се пробваш в литературата? — попита Беранжер с израз на напрегнато внимание и лека завист.

— Мъжът ми го каза след онзиденшната вечеря, на която не можах да дойда, дъщеря ми беше вдигнала четирийсет градуса температура! Беше страхотно развълнуван! — заяви Надя Серюрие. — Съпругът ми е издател — поясни тя, обръщайки се към Жозефин, която се направи, че знае за какво става дума.

— Пишеш тайно! Значи затова не те виждаме в последно време — подхвана отново разпита Беранжер. — Чудех се защо не се обаждаш. Търсих те няколко пъти. Кармен не ти ли предаде? Сега разбирам! Браво, скъпа! Направо страхотно! От толкова време говориш за това! Ти поне го направи… и кога ще можем да я прочетем?

— Засега просто обмислям идеята… Не пиша — отвърна Ирис, играейки си с колана на бялата хавлия.

— Не говорете такива работи! — възкликна тази, която се казваше Надя. — Съпругът ми очаква ръкописа… Заинтригували сте го с вашите средновековни истории! Само за това ми говори. Идеята ви да сравните онези далечни времена с нашата действителност е блестяща! Направо блестяща! Като гледам какви успехи жънат историческите романи, такава история от средните векове… Просто няма начин да не успеете.

Жозефин хлъцна от изненада и Ирис я ритна под масата.

— Освен това си толкова фотогенична, Ирис! Дори само снимката с големите ти сини очи на корицата ще направи книгата бестселър! Нали, Надя?

— Засега, поне доколкото знам, не се пише с очи — отвърна Ирис.

— Малка шегичка…

— Беранжер е права. Мъжът ми винаги казва, че в днешно време не е достатъчно да напишеш книга, трябва и да умееш да я продадеш. И в това отношение очите ви ще са страхотна реклама! Очите ви, връзките ви, вие сте родена късметлийка, скъпа Ирис…

— Остава само да я напишеш! — възкликна Беранжер и запляска с ръце, за да покаже колко силно е въодушевена.

Ирис не отговори. Беранжер хвърли поглед на часовника си и извика:

— Опа, трябва да тичам, закъснявам! Ще се чуем…

Двете си взеха довиждане и изчезнаха, махнали приятелски с ръка. Ирис сви рамене и въздъхна. Жозефин не беше проронила дума. Сервитьорката донесе двата чая и ябълковия пай, полят с карамел и сметана. Ирис помоли да отбележат поръчката на сметката й и се подписа на касовата бележка. Жозефин изчака сервитьорката да се отдалечи и поиска Ирис да й обясни какво става.

— Видя ли? Сега цял Париж ще научи, че пиша книга.

— Книга за средновековието! Каква е тази шега? — повиши тон Жозефин.

— Не се ядосвай, Жо, успокой се.

— Все пак е изненадващо!

Ирис въздъхна отново, отметна назад тежката си черна коса и взе да обяснява на Жозефин какво се беше случило.

— Онзи ден на една вечеря се бях отегчила толкова жестоко, че наприказвах всевъзможни глупости. Заявих, че пиша, и когато ме попитаха какво, отворих дума за дванайсети век… Не ме питай защо. Беше съвсем неволно.

— Но ти винаги си твърдяла, че това време било безинтересно…

— Знам… Но бях неподготвена. Само че се оказа страхотно попадение! Да беше видяла физиономията на Серюрие, издателя! Клъвна на мига! Затова продължих, развълнувах се страхотно, също като теб, когато ми разказваш за тази епоха, учудващо, нали? Със сигурност съм повторила думите ти едно към едно.