Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

В съседната кабина Зое размишляваше върху чутото от Александър.

Ирис и Филип не биваше да се разделят! Бяха останали единственото й семейство — нейните чичо и леля. Изобщо не познаваше семейството на татко си. „Нямам семейство — шепнеше татко и я целуваше по вратлето, — вие сте единственото ми семейство!“ От шест месеца не беше виждала и Анриет. „Двете с майка ти имат някакъв спор“ — обясняваше Ирис, когато я питаше защо. Липсваше й Шефа: обичаше да се покатери на коленете му и да слуша разказите му от времето, когато бил бедно малко момче и бродел из парижките улици, предлагал почистване на комини за няколко монети или маджуносване на счупени прозорци.

Непременно трябваше да измисли някаква гениална идея, за да останат заедно Ирис и Филип. Ще го обсъди с Макс Бартийе. Усмивка озари лицето й. Макс Бартийе! Двамата с Макс са страхотен тим! Той я учи на куп неща. Благодарение на него вече не се чувства като жалка тъпачка. Чу нетърпеливия глас на майка си, викаше я; отговори: „Да, идвам, мамо, идвам…“

Антоан Кортес се събуди от силен вик. Милен се беше вкопчила в него, цялата трепереше и му сочеше с пръст нещо на пода.

— Антоан! Виж! Тук, тук!

Беше се лепнала за него с изкривени устни и ококорени от ужас очи.

— Антоан, ааа! Антоан, направи нещо!

Антоан се събуди трудно. Станаха повече от три месеца, откакто живееше в „Кроко Парк“, но след като чуеше звъна на будилника, търсеше в просъница завесите от стаята си в Курбвоа и гледаше Милен, учуден, че не вижда Жозефин с нощницата на дребни цветчета, учуден, че не чува момичетата да скандират, скочили в леглото му: „Ставай, татко, ставай!“ Всяка сутрин напрягаше паметта си, за да си спомни къде се намира. Намирам се в „Кроко Парк“ на източния бряг на Кения, между Малинди и Момбаса, и развъждам крокодили за голяма китайска фирма! Напуснах жена си, двете си дъщерички. Налагаше му се да си повтаря тези думи. „Напуснах жена си, двете си дъщерички.“ Преди… Преди, когато пътуваше, винаги се връщаше у дома. Отсъствията му бяха като кратки ваканции. „Сега — повтаряше си Антоан, — сега развъждам крокодили и ще стана богат, богат, богат. С удвояването на оборота ще се удвои инвестицията ми. Ще дойдат предложения за нови начинания и ще избирам, пушейки дебела пура, кое ще ме направи още по-богат! Едва тогава ще се прибера във Франция. Ще възнаградя стократно Жозефин, ще издокарам момичетата като руски принцеси, ще купя и на двете хубави апартаменти и продължаваме пълен напред! Ще бъдем щастливо и състоятелно семейство.“

Когато стане богат…

Тази сутрин нямаше време да довърши мечтата си. Милен бе изритала завивките на пода и тропаше с крак. Очите му затърсиха будилника — пет и половина!

Всяка сутрин будилникът звънеше в шест часа и точно в седем се чуваше свирката на Ли, застанал пред наредените като по конец работници, които отиваха на работа и се трудеха до 15 часа. Без прекъсване. „Кроко Парк“ работеше без прекъсване. Сто и дванайсетте работници бяха разделени на три екипа по управленските методи на тейлъризма. Всеки път, когато Антоан предлагаше на господин Ли да се дават почивки на работниците, неизменно получаваше един и същ отговор: But, sir, mister Taylor said 3 3 Но господин Тейлър казва, сър… (англ.) — Б.пр. … — и знаеше, че няма смисъл да настоява. Независимо от жегата, от влагата, от тежката работа работниците не намаляваха темпото. Половината бяха женени. Живееха в колиби от плет, измазан с кал. Петнайсет дни годишен отпуск и нито ден повече, никакъв профсъюз, седемдесетчасова работна седмица, заплата сто евро на месец плюс жилище и храна. Good salary, mister Cortes, good salary. People are happy here! Very happy! They come from all China to work here! You don’t change the organization, very bad idea! 4 4 Добра заплата, господин Кортес, добра заплата. Хората са щастливи тука! Много щастливи! От цял Китай идват да работят тук! Много лоша идея е да се променя организацията! (англ.) — Б.пр.

Антоан се беше отказал.

Всяка сутрин ставаше, вземаше душ, бръснеше се, обличаше се и слизаше да закуси. Закуската му правеше прислужникът Понг, който, за да му достави удоволствие, беше научил няколко френски думи и го поздравяваше с думите: „Bien domi, mister Tonio, bien domi? Breakfast is ready!“ 5 5 „Добре ли спал, господин Тонио, добре спал? Закуска е готова!“ — смесица от неправилен фр. и англ. — Б.пр. Милен отново се унасяше в сън под мрежата против комари. В седем часа Антоан заставаше до господин Ли срещу строените в редица работници, които получаваха задачите си за деня. Изпънати, с широките шорти, с вечните усмивки на уста, с вирнати брадички, те на всичко отговаряха с yes, sir!