Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

„Сякаш нямам достатъчно проблеми“ — въздъхна Антоан и си избърса челото. Беше само шест и половина сутринта и вече плуваше в пот. Накара Понг да обещае да заключва Бамби и да не го изпуска от очи.

— Не искам това да се повтори, Понг, никога вече!

Понг се усмихна и с поклон благодари на Антоан за проявеното разбиране.

— Nevermore, mister Tonio, nevermore! — изграчи той, като се кланяше безспир в знак на подчинение.

Плантацията се състоеше от няколко подразделения: птицевъдна ферма за пилетата, с които хранеха крокодилите и персонала, развъдник за крокодили, който започваше от кораловия риф и се простираше на стотици хектари навътре в сушата в специално пригодени речни участъци, фабрика, където преработваха месото и го консервираха, и фабрика за обработка на кожите, там ги подготвяха за експедиране в Китай, където щяха да се превърнат в пътни чанти, куфари, дамски чанти, визитници, портфейли е марките на известни френски, италиански и американски дизайнери. Последната част от сделката тревожеше Антоан, който се боеше да не открият, че нелегалната продукция тръгва от неговия развъдник. Когато собственикът китаец дойде в Париж да го вземе на работа, той скри от него този етап. Ян Уей говори предимно за развъдника и за месопреработването, които трябвало да бъдат организирани в съответствие с най-стриктните хигиенни норми. Собственикът спомена и за някакви „съпътстващи“ дейности, но без да навлиза в подробности, обеща му да получава процент от всичко, което ще произлиза от плантацията „живо или мъртво“. „Живо или мъртво, господин Кортес! Живо или мъртво!“ И се усмихваше с канибалска усмивка, която предвещаваше фантастични приходи. След като се озова на място, Антоан разбра, че отговаря и за кожарската фабрика.

Беше късно да протестира — оказа се въвлечен в авантюрата. Морално и финансово.

Антоан Кортес имаше големи планове. Опарен от провала си в „Гънман & Ко“, той беше инвестирал в „Кроко Парк“ и си бе дал дума никога вече да не е бурмичка в машината, а човек, с когото другите да се съобразяват. Държеше десет процента от акциите. За целта беше взел банков заем. Беше посетил господин Фожрон, комуто показа експлоатационните проекти на „Кроко Парк“ и предвижданията за печалби за следващите пет години и от когото поиска заем от двеста хиляди евро. Господин Фожрон се бе поколебал, но тъй като познаваше Антоан и Жозефин, предположи, че кредитът ще е подсигурен от парите на Марсел Гробз и авторитета на Филип Дюпен. Така че се съгласи да отпусне исканата сума. На 15 октомври Антоан трябваше да погаси първата вноска, но не го стори, тъй като все още не бе получил заплата. Имало някакви управленски проблеми, обясни му господин Уей, с когото след множество неуспешни опита бе успял да говори лично по телефона. Уей го успокои, че скоро ще получи заплатата си, и го увери, че ако в края на тримесечието има добри резултати, ще вземе висока коледна премия за първите месеци тежък труд! „You will be Superman! 8 8 Ще бъдете Супермен! (англ.) — Б.пр. Защото вие, французи, има много идеи, а ние, китайци, много пари да осъществи!“ — гръмогласно се разсмя господин Уей. „Ще погася наведнъж трите месечни вноски — обеща Антоан на господин Фожрон — най-късно на 15 декември.“ По тона на банкера усети, че онзи започва да се притеснява, и пусна в действие най-убедителния си глас. „Не се тревожете, господин Фожрон, става дума за сериозен бизнес! Китай се раздвижи, развива се и просперира. Това е страната, с която трябва да се прави бизнес. Ако бяхте видели какви суми имам предвид и какви документи подписвам, вашите служители щяха да ми завидят! Всеки ден през ръцете ми минават милиони долари!“ „Надявам се, че това не са мръсни пари, заради вас се безпокоя, господин Кортес“ — бе отговорил господин Фожрон.

Антоан едва се сдържа да не му затвори телефона.

Обаче всяка сутрин се будеше, изпълнен с тревога, и фразата на Фожрон за мръсните пари звучеше в ушите му. Всяка сутрин преглеждаше пощата, а заплатата му още се бавеше…

Не беше излъгал момичетата, наистина отговаряше за седемдесет хиляди крокодила! Най-големите хищници на Земята. Влечуги, които са на върха на хранителната верига от двайсет милиона години. Праисторически животни от времената на динозаврите. Всяка сутрин след разпределяне на задачите за деня двамата с господин Ли тръгваха да проверяват дали всичко се изпълнява според инструкциите. В момента Антоан изучаваше поведението на крокодилите, целта бе да се повиши рентабилността и да се подобри възпроизводството им. Налагаше се да изчита купища книги по въпроса.