Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Жозефин Кортес съм аз. Самата аз. Жозефин Кортес е спечелила осем хиляди и дванайсет евро.

Стиснах чантата под мишница и реших да отида да внеса парите в банката. Веднага. Добър ден, господин Фожрон, познайте какво ме води при вас? Осем хиляди и дванайсет евро! Е, какво ще кажете, господин Фожрон, край на конфузните разговори по телефона, край на «как смятате да се справите, госпожо Кортес». Ами ей така, господин Фожрон! Като работя с прекрасната, чудесна, очарователна Одри Хепбърн! След което при същите условия бих могла да ви поразведа из живота на Лиз Тейлър, Катрин Хепбърн, Джийн Тиърни, а защо не и Гари Купър или Кари Грант? Те са ми приятели. Споделят с мен тайните си. Искате ли да кажа нещо с просташкия акцент на Гари Купър? Не? Добре… А този чек, господин Фожрон, дойде точно навреме! Тъкмо преди Коледа.“

Жо ликуваше. Вървеше по улицата и продължаваше мислено да разговаря с господин Фожрон. Движеше се с танцова стъпка по тротоара, но изведнъж се смръзна и се вкамени от ужас с ръка на сърцето. Пликът! Ами ако го е загубила? Отвори леко чантата си и видя белия плик, спокоен, дебеличък, благодатен, сгушен между връзката ключове, пудрата, пакетчето дъвки и кожените ръкавици, които никога не слагаше. Осем хиляди и дванайсет евро! „Я да взема такси — каза си тя. — Ще отида до банката с такси. Не искам да се притеснявам в метрото и да се боя да не ме оберат…“

Обир в метрото!

Сърцето й се разтупа неудържимо, гърлото й пресъхна, по челото й изби пот. Пръстите й пак затършуваха в чантата за плика, намериха го, опипваха го отново и отново. Тя въздъхна с облекчение, сърдечният й ритъм се нормализира, докато прекарваше ръка по плика.

Спря такси, каза адреса на банката си в Курбвоа. Първо ще скъта на сигурно място осемте хиляди и дванайсет евро, а после… после ще поглези момичетата! Коледа, Коледа! Джингъл белс! Джингъл белс! „Благодаря ти, Господи, благодаря ти, Господи! Който и да си, където и да си, ти, който бдиш над мен, който ми даде смелостта и силата да работя, благодаря, благодаря.“

В банката попълни вносната бележка и докато изписваше сумата от осем хиляди и дванайсет евро, не се сдържа и се усмихна с гордост. Отиде при касиера и се осведоми дали господин Фожрон е тук. Нямало го, излязъл да се види с клиенти, но щял да се върне към седемнайсет и трийсет. „Кажете му да ми се обади, аз съм госпожа Кортес“, помоли Жозефин и щракна закопчалката на чантата си.

Щрак! Госпожа Жозефин Кортес привиква господин Фожрон.

Щрак! На госпожа Жозефин Кортес не й пука от нищо.

Щрак! Госпожа Жозефин Кортес е ВИП.

Издателят, на когото предаде превода си, беше във възторг. Отвори папката, потри ръце с думите:

— Да видим… да видим. — Наплюнчи пръст и прелисти една-две страници, прочете ги и доволен вдигна глава. — Добре е, четивно, елегантен изказ, изискан като рокля на Ив Сен Лоран!

— Одри ме вдъхнови — изчерви се Жозефин, която не знаеше какво да отговори на всичките тези комплименти.

— Недейте да скромничите, госпожо Кортес. Вие сте истински талант… Ще приемете ли друга подобна поръчка?

— Да… разбира се!

— Възможно е да ви се обадя съвсем скоро… Сега може да се качите на етажа над нас в счетоводството, за да си вземете парите.

Подаде й ръка, тя я хвана като корабокрушенец, който се вкопчва в спасителна лодка насред бурното море.

— Довиждане, госпожо Кортес…

— Довиждане, господин…

Беше забравила името му. Пое към асансьора, към счетоводството. И…

Не повярва на очите си.

„А сега — каза си тя на излизане от банката — пълен напред към търговския център в Дефанс и щедри подаръци за момичетата. Скъпите ми дъщерички няма да бъдат лишени от нищо за Коледа, нещо повече, ще бъдат облагодетелствани наравно с братовчед си Александър!“

Осем хиляди и дванайсет евро! Осем хиляди и дванайсет евро…

Минаваше покрай витрините на магазините, кокореше очи, стиснала портфейла с кредитната си карта. Да поглези Зое, Ортанс, да ги шашне с подаръци, да разведри с усмивки децата, останали без татко си за коледните празници. С едно махване на магическата карта аз, Жозефин, ще им бъда и майка, и татко, и Дядо Коледа. Ще им върна вярата в живота. Не искам и те като мен да изживеят същите тревоги. Искам да заспиват вечер с мисълта, че мама е тук, мама е силна, мама бди над нас, нищо лошо не може да ни се случи. Господи, благодаря за тази сила! Жозефин говореше все по-често с Господ. „Обичам те, Господи, пази ме, не ме забравяй, мен, която те забравям толкова често.“ Понякога й си струваше, че той слага ръка на главата й и я гали.