Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Разхождаше се край украсените с гирлянди и коледни елхи магазини, в които сновяха белобради дебелаци с червени пелерини, и редеше благодарности към Господ, звездите, небесата, но не се осмеляваше да влезе. Трябваше да задели сума за данъците!

Жозефин не беше от жените, дето лесно губят съзнание.

И все пак… Само за час похарчи една трета от чека. Зави й се свят. Колко е приятно да се поддадеш на изкушението да купуваш всичко: изгодни предложения, гаранции, промоции. Продавачите се въртят на пета около вас, омагьосват ви, припяват ви като сирените, омайвали Одисей. Несвикнала на подобно отношение, Жо не се осмеляваше да откаже, червеше се, питаше нещо, на което продавачът, надушил лесната плячка, само махваше с ръка и я притискаше неумолимо.

За още няколко евро отгоре ще инсталират необходимите програми на компютъра, за още няколко евро в повече ще нагласят DVD-то, за още няколко евро ще й доставят стоката у дома, за още няколко евро допълнително ще има петгодишна гаранция, за няколко евро допълнително… Опиянена, Жозефин отвръщаше: „Да, разбира се, да, с удоволствие, да, имате право, можете да го доставите през деня, да, аз работя вкъщи. За предпочитане, докато дъщерите ми са на училище, за да бъде изненада за Коледа.“ — „Няма проблем, госпожо, ще го доставим, докато са на училище, щом така желаете…“

Тръгна си леко замаяна, леко притеснена и забеляза в тълпата едно момиченце, което й заприлича на Зое, то стоеше с блеснал поглед пред витрина с играчки. Сърцето й прескочи. Точно така щяха да гледат и дъщерите й, когато разопаковат подаръците си, изражение, което ще я направи най-щастливата жена…

Прибра се пеша, вървеше срещу вятъра, който духаше по широките авенюта в Дефанс. Зимно време се стъмва рано. В четири и половина следобед беше вече тъмно и бледите жълтеникави улични лампи светваха една подир друга по пътя й. Тя вдигна яката на мантото си, как не се сети, можеше да си купи топло палто, и наведе глава, за да се предпази от ледения вятър. Той спомена за друг превод, с парите от него ще си купи ново палто. „Станаха десет години, откакто Антоан ми подари това! Току-що се бяхме нанесли в Курбвоа… Той няма да се върне за Коледа. Първата Коледа без него…“

Оня ден в библиотеката разгледа някаква книга за Кения. Провери къде се намират Момбаса и Малинди, прочете за белите плажове, за старите къщи на Малинди, за малките занаятчийски дюкянчета и сърдечните кенийци, както ги представяше пътеводителят. А Милен? Тя дали е сърдечна? Жо рязко затвори книгата.

Мъжът с дъфела повече не се появи. Вероятно беше приключил проучванията си. Разхождаше се из парижките улици с красивата блондинка, пъхнала ръка в джоба му…

Когато отидеше в библиотеката, оставяше книгите си на масата и го търсеше с поглед. После потъваше в работа. Вдигаше глава с надеждата, че той е пристигнал и че тайно я наблюдава…

Но го нямаше.

Пред входа срещна госпожа Бартийе, която я блъсна, без да я забележи. Жозефин се стресна от вида й. В очите й гореше ужасът на преследвано животно. Сведе поглед, щом видя Жозефин, и продължи напред, забила взор в краката си. Разминаха се мълчаливо. Жозефин не се осмели да я заприказва за семейството й. Разбра, че господин Бартийе ги е напуснал.

Хубавото й следобедно настроение се изпари. С уморен жест вдигна слушалката на звънящия телефон, който чу, докато отваряше вратата на апартамента.

Беше господин Фожрон. Поздрави я за внесения чек, след което й каза нещо, което тя не схвана на момента. Помоли го да я изчака да си съблече палтото и да си остави чантата, след което отново грабна слушалката.

— Чекът идва тъкмо навреме, госпожо Кортес. От три месеца сте на червено…

С пресъхнало гърло, с побелели пръсти от стискане на слушалката Жозефин недоумяваше за какво й говори. На червено! От три месеца! Но тя си водеше отчет за всеки разход и в сметката си имаше пари.

— Съпругът ви откри сметка на свое име, преди да тръгне за Кения. Получи голям заем и не е изплатил нито една вноска от петнайсети октомври, както предвижда договорът…

— Заем, Антоан? Но…

— На личната му сметка, госпожо Кортес, обаче и двамата споделяте отговорността. Беше ми обещал да го погасява, но… Сигурен съм, че сте подписали документите, госпожо Кортес! Налага се да си спомните…

Жозефин направи усилие и действително си спомни, че Антоан я накара да подпише разни формуляри за банката, преди да отпътува. Говори й за някакъв свой проект, за вложения, за подсигурено бъдеще, за предизвикателство, което трябва да поеме. Това стана в началото на септември. Тя подписа на юнашко доверие със затворени очи.