Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Значи мога да помогна… Да участвам… Нали знаеш, за мен не представлява никаква трудност!

— А после ще ми поиска мобилен телефон, айпод, DVD, камера… Искаш ли да ти кажа истината? Задъхвам се, не издържам! Уморена съм, Ирис, толкова съм уморена…

— Именно затова ме остави да ти помогна. Ако искаш, няма да казвам нищо на момичетата. Ще им подаря нещо малко и ще оставя овациите за теб.

— Много щедро от твоя страна, но не искам! Ще ми е ужасно неловко.

— Хайде, Жозефин, отпусни се… Голям си инат.

— Не, казвам ти, не! И този път няма да преклоня глава.

Ирис се усмихна и се предаде.

— Няма да настоявам… Само ще ти напомня, че Коледа е след три седмици и нямаш много време, за да спечелиш милиони… Освен ако не пуснеш фиш.

„Знам — ядосано си каза Жозефин. — Не ми излиза от ума. Още преди седмица трябваше да предам превода, но посветих цялото си време на конференцията в Лион. Не ми остана време да поработя и върху хабилитацията си, проучванията ми изостават, пропускам всяка втора научна сбирка! Лъжа сестра си, като крия, че работя за мъжа й, лъжа научния си ръководител, като се преструвам, че не мога да си събера мислите, откакто Антоан ни напусна! Животът ми, по-рано разграфен като нотен лист, се е превърнал в ужасна какофония.“

Докато Жозефин си говореше на себе си, кацнала на крайчеца на шезлонга, Александър Дюпен нетърпеливо чакаше малката си братовчедка да престане да лудува във водата и да се върне към по-спокойни занимания, за да може да й зададе въпросите, от които му беше бръмнала главата. Единствено Зое беше в състояние да му даде отговорите. Не можеше да сподели нито с Кармен, нито с майка си, нито с Ортанс, която се отнасяше с него като с бебе. Затова, когато Зое реши да се появи над водата и да се подпре на стената на басейна, за да си поеме дъх, Александър отиде при нея и я заприказва.

— Зое! Слушай… Важно е.

— Казвай, слушам те.

— Мислиш ли, че когато възрастните спят заедно, значи, че са влюбени?

— Мама спа с Шърли, пък двете не са влюбени.

— Да, но когато са мъж и жена… Мислиш ли, че като спят заедно, са влюбени един в друг?

— Не, невинаги.

— Ами когато правят любов? Тогава трябва да са влюбени, нали?

— Зависи какво значи според теб да си влюбен.

— Мислиш ли, че когато възрастните престават да правят любов, те вече не се обичат?

— Не знам. Защо?

— Защото мама и татко вече не спят в една стая… От петнайсет дни.

— Значи ще се разведат.

— Сигурна ли си?

— Общо взето… На Макс Бартийе татко му се изнесе.

— И той ли се разведе?

— Да. Та Макс ми разказа точно преди татко му да се изнесе, че той вече не спял с майка му. Той дори не спял у тях, спял някъде другаде, не знаеше къде точно, но не спял вкъщи…

— Ами моят, той пък спи в кабинета си. На едно много малко легло…

— Какви ги приказваш! Значи съвсем сигурно и твоите родители ще се разведат! И може да те накарат да ходиш на психиатър… Това е човек, който ти влиза в главата, за да разбере какво става вътре.

— Аз знам какво става в главата ми. Непрекъснато се страхувам. Точно преди той да отиде да спи в кабинета си, ставах нощем, за да подслушвам на вратата на спалнята, не се чуваше нищо и от тази тишина се страхувах ужасно! Преди понякога правеха любов, вдигаха шум, но шумът ме успокояваше…

— Изобщо ли престанаха да правят любов?

Александър кимна.

— И вече не спят в една стая?

— Не… от петнайсет дни.

— Значи и ти ще се окажеш като мен — разведен!

— Сигурна ли си?

— Ми да… Тъжна работа. Майка ти постоянно ще е нервна. Мама е мрачна и изморена, откакто се разведе. Вика, нервира се, не е хубаво, да ти кажа… Значи и с твоите родители ще стане същото!

Ортанс, която се опитваше да преплува басейна, без да показва глава над водата, внезапно изскочи до тях точно когато Александър повтаряше: „Татко и мама! Разведени!“ Тя се престори, че не чува, за да разбере какво си говорят. Зое и Александър й нямаха доверие и млъкнаха, щом я забелязаха да се носи по водата пред тях. „Ако мълчат, значи е нещо сериозно — каза си Ортанс. — Разведени, Ирис и Филип? Ако Филип я напусне, Ирис ще има много по-малко пари и няма да може да ме глези като сега. Този червен бански само го погледнах и тя веднага ми го купи.“ Сети се и за компютъра. Много тъпо стана, че отказа Ирис да й купи този, който й предлагаше — щеше да е двойно по-хубав от компютъра, който майка й щеше да избере. Тя постоянно говореше за икономии. „Колко е досадна с тези икономии! Сякаш татко се е махнал, без да й остави пари! Немислимо! Никога не би го направил. Татко е отговорен човек. Отговорният човек плаща. Плаща, без да го провъзгласява. Не говори за пари. Това е то класата! Животът е наистина лайняна работа — реши тя и се гмурна, за да продължи упражнението си под водата. — Единствено Анриет знае как да се справя. Шефа никога няма да я изостави.“ Тя се появи отново на повърхността и заоглежда хората наоколо. Жените бяха елегантни и сами, без мъжете си — те бяха заети да работят, да печелят пари, за да могат очарователните им съпруги да се излежават край басейна, издокарани с бански последна мода, наметнали луксозни хавлии. Мечтата й беше някоя от тези жени да й е майка! „Все едно коя — си помисли. — Всяка с изключение на майка ми. Сигурно са ме разменили в родилния дом.“ Ортанс бързо се преоблече в отредената за нея кабина, после отиде да целуне леля си и да се залепи за нея. За да помислят жените наоколо, че Ирис й е майка. Срамуваше се от майка си. Непохватна, зле облечена. Постоянно прави някакви сметки. Когато е уморена, си потърква ноздрите с палеца и показалеца. Ортанс ненавиждаше този неин жест. Баща й беше шик, обличаше се елегантно, дружеше с важни хора. Знаеше всички марки уиски, говореше английски, играеше тенис и бридж, имаше вкус… Погледът й отново спря на Ирис. Не изглеждаше тъжна. Може би Александър грешеше… Той е толкова смотан! Също като майка й, седнала неподвижно, опънала пристегнатата хавлия. „Няма да влезе във водата — реши Ортанс, — аз я засрамих!“