Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Направо изумително, драга моя. Кога ще обядваме заедно?

Колко беше прекрасно да съществуваш, да не си просто майка и „съпруга на“… Чувстваше се окрилена.

— Ще намина да те видя. Веднага след като напиша нещо, което става за четене…

— Няма да го показваш на никой друг преди мен, обещаваш, нали?

— Обещавам!

— Разчитам на теб… Ще подпишем изряден договор, защото не искам Филип да ми се сърди.

Даде й прекия си телефонен номер и преди да си тръгне, й припомни какво му беше обещала.

Филип я остави пред тях и отиде да паркира.

Тя бързо се скри в стаята си и докато се събличаше, си припомни фантазиите си по време на вечерята. Къде ми беше акълът! Сега какво ще правя? После се успокои: или той ще забрави, или ще му кажа, че съм съвсем в началото и ми е нужно време…

Бронзовият часовник на камината в стаята отброи дванайсет удара, полунощ. Ирис потръпна от удоволствие. Колко вълнуващо беше да играе някаква роля! Да се превърне в друга жена. Да си измисли друг живот. Сякаш се бе пренесла в миналото, по времето на следването си в Щатите, когато в групата разучаваха нечия режисура, обсъждаха дадена роля, говореха за ъгъла на камерата, за диалозите, за преливането от кадър в кадър. Тя показваше на бъдещите актьори как да представят героите си. Играеше първо мъжа, после жената, невинната жертва или извратената манипулаторка. Животът не й се струваше достатъчно голям, за да побере всички страни на личността й. Габор я окуражаваше. Двамата разработваха най-различни сценарии. Бяха чудесен екип.

Габор… Неизменно се сещаше за него.

Тръсна глава и се върна към действителността.

За пръв път от много време насам се бе почувствала жива. Излъга, разбира се, но не беше кой знае каква лъжа!

Седнала в долната част на леглото с кремавия ефирен пеньоар, Илис грабна четката и дълго разресва дългата си черна коса. Ритуал, който никога не пропускаше. Героините на романите от детството й четкаха косите си сутрин и вечер.

С отметната назад глава, Ирис премисляше дългия си и унило протекъл ден. Още един празен ден. От известно време често се затваряше в стаята си. Беше загубила вкус към суетните забавления. Обядва сама в кухнята, слушайки бърборенето на Бабет, чистачката, която сутрин помагаше на Кармен. Ирис наблюдаваше Бабет, сякаш разглеждаше под микроскоп амеба, предоставена й за лабораторно изследване. Животът на Бабет беше истински роман: изоставено дете, изнасилено, живяло в приемни семейства, по-късно бунтарка, с криминално досие, омъжена на седемнайсет, майка на осемнайсет, бягала и укривала се десетки пъти, престъпвала закона безброй пъти, тя никога не се беше отказала от дъщеря си Марилин, която даряваше с всичката любов, която самата тя не бе получила. На трийсет и пет решила да „престане с глупостите“. Да заживее нормално, да се труди честно, за да заплаща образованието на дъщеря си, която си била взела матурата. Решила да работи като прислужница, понеже не знаела да прави нищо друго. Да бъде отлична прислужница, най-добрата от всички. Да „таксува богатите“ по двайсет евро на час. Заинтригувана от дребната, откровено нахална блондинка, Ирис я беше взела. И оттогава за нея бе истинско удоволствие да я слуша! Често двете жени, които принадлежаха на два различни свята, но в кухнята бяха на равна нога, водеха странни разговори.

Тази сутрин Бабет захапа мощно ябълка и предният й зъб остана забит в плода. Смаяна, Ирис видя как тя издърпа зъба, изми го на чешмата, извади от чантата си тубичка лепило и го натъкми обратно на мястото.

— Често ли се случва?

— Кое? А, за зъба ли? От време на време…

— Защо не отидеш на зъболекар? Накрая ще останеш без него.

— Знаете ли колко струва зъболекарят! Явно нямате проблем с парите.

Бабет живееше без брак с Жерар, склададжия в някакво предприятие за електрооборудване. Тя снабдяваше къщата с електрически крушки, ключове, разклонители, тостери, чайници, фритюрници, фризери, миялни и всякакви електроуреди. На невероятни цени, с четирийсет процента намаление. Кармен беше много доволна. Любовните премеждия на Бабет и Жерар бяха истински филмов сериал, който Ирис жадно следеше. Непрекъснато се караха, разделяха се, събираха се, изневеряваха си и… се обичаха. „Би трябвало да разкажа живота на Бабет!“ — помисли Ирис, размахала четката за коса.

Сутринта Ирис закусваше в кухнята, докато Бабет почистваше фурната. Тя се пъхаше до кръста във фурната и излизаше от нея ритмично като добре смазана пружина.