Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Много правилно — рече Ортанс, — като отида, ще ги наблюдавам отдалече с бинокъл!

Жо слушаше смаяна. Ферма за крокодили! А защо не и развъдник за калинки?

Искам веднага да ви успокоя: лично за мен риск не съществува, защото стоя далеч от тях! Не ги доближавам! За това имат грижа китайците. Начинанието се очертава като много рентабилно. Първо, защото Китай получава суровината, от която се нуждае, за да произвежда копия на всички известни италиански и френски модели на чанти, обувки и аксесоари. И второ, защото китайците много високо ценят вкусовите качества на месото и на яйцата от крокодили, които се обработват и експедират с кораби в Китай. Както виждате, зор ще видя, докато организирам целия търговски цикъл, и не мога да се оплача от липса на работа, повярвайте ми! Живея в така наречената тук „господарска къща“, голяма дървена едноетажна постройка в центъра на фермата с много спални и с ограден с бодлива тел плувен басейн, в случай че на някой крокодил му щукне да дойде да поджапа. Вече се е случвало! Предишният директор на парка се озовал веднъж лице в лице с един крокодил и оттогава мерките за сигурност са подсилени. На всеки ъгъл стърчи кула с въоръжени пазачи, които нощем осветяват цялата местност с мощни прожектори — нощно време се случва местните да опитат да откраднат някой крокодил заради вкусното му месо!

Малки мои любими момиченца, вече знаете всичко или почти всичко за новия ми живот. Зазорява се и трябва да отида да говоря със заместника си за задачите за деня. Много скоро пак ще ви пиша, ще ви пиша често, защото много ми липсвате и много, много мисля за вас. Сложил съм снимките ви на бюрото си и на всички, които ме питат: „Кои са тези хубави госпожици?“, гордо отговарям: „Това са моите дъщери, най-красивите момичета на света!“ Пишете ми. Кажете на мама да ви купи компютър, така ще мога да ви изпращам снимки на къщата, на крокодилите и на дребните китайци с къси панталонки! Вече се намират компютри на ниски цени и надали ще е много тежка инвестиция. Целувам ви силно, обичам ви, татко.

П.П. Добавям и писмо за мама…

Ортанс подаде последното листче на Жозефин, тя го сгъна и го пъхна в джоба на кухненската си престилка.

— Няма ли сега да го прочетеш? — попита Ортанс.

— Не… Искате ли да поговорим за писмото от татко?

Момичетата я гледаха в мълчание. Зое си смучеше палеца. Ортанс се беше замислила.

— Крокодилите са адски тъпи! — отсече Зое. — Защо татко не остана във Франция?

— Защото във Франция не се отглеждат крокодили, така да се каже — отвърна с въздишка Ортанс. — Освен това постоянно повтаряше, че искал да отиде в чужбина. Всеки път, когато го виждахме, го повтаряше… Само не знам дали тя е заминала с него…

— Да се надяваме, че му плащат добре и че харесва работата си — бързо вметна Жозефин, за да отклони вниманието на момичетата от темата „Милен“. — За него е важно да изплува, отново да има отговорности. Мъж, който не работи, не се чувства добре… Освен всичко друго той там е в свои води. Винаги е харесвал огромните открити пространства, пътешествията, Африка…

Жозефин се опитваше да преодолее страховете си с думи. „Каква лудост — мислеше тя. — Надявам се, че не е вложил пари в това начинание… А и какви ли пари би могъл да вложи? Парите на Милен? Защото на мен ще ми е доста трудно да му помогна. Само да не реши някой ден да ме помоли за пари.“ В този миг се сети за общата им банкова сметка. Реши да поговори с банковия чиновник г-н Фожрон.

— Отивам да прочета в книгата за влечугите какво по-точно представляват крокодилите — заяви Зое и скочи от скута на майка си.

— Ако имахме интернет, нямаше да ти трябва книгата.

— Тъй като нямаме интернет, ще погледна в моята книга — настоя Зое.

— Не е лошо да ни купиш компютър — подметна Ортанс. — Всичките ми приятелки имат.

„Ако е взел назаем пари от Милен, значи нещата помежду им са сериозни. Може би ще се оженят… Не, загубенячке, не може да се ожени за нея, след като нямате развод!“ — въздъхна Жозефин.

— Мамо, не слушаш какво ти говоря!

— Напротив… напротив…

— Какво казах?

— Че имаш нужда от компютър.

— И какво смяташ да предприемеш?

— Не знам, скъпа моя, трябва да помисля.

— С мислене няма да можеш да го купиш.

Сигурно е много красива като домакиня! Розова, свежа и слаба. Жозефин си я представяше на верандата как чака Антоан, обикаля парка с джипа, готви, прелиства вестника, седнала на люлеещ се стол… Когато той се прибира вечерта, прислужникът им прави вкусна вечеря, която споделят на запалени свещи. Сигурно има чувството, че отново започва живота си. Нова жена, нова къща, нова работа. Вероятно му изглеждаме съвсем безлични трите в малкия ни апартамент тук, в Курбвоа.