Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Ортанс снизходително се усмихна и въздъхна:

— Тоя татко, няма друг като него!

Жо беше смаяна — заминал е за Кения! Сам или с Милен? Закаченият над тостера червен триъгълник я предизвикваше. Стори й се, че примигва.

… Занимавам се с отглеждане на крокодили…

Момичетата зяпнаха от изненада. Крокодили! Ортанс продължи да чете, едва си поемаше дъх между думите, толкова се вълнуваше.

… за едни китайски индустриалци! Знаете, естествено, че Китай е на път да се превърне във високоразвита индустриална държава с изключително разнообразни търговски и природни ресурси, да произвежда от компютри до автомобилни двигатели и всичко останало, което се прави по цял свят, затова на китайците им дошло наум да използват за суровина дори крокодилите! Господин Уей, моят началник, е създал в Килифи образцова ферма и се надява, че скоро тя ще произвежда в големи количества крокодилско месо, яйца, чанти, обувки, портфейли от крокодилска кожа… Ще се смаете, ако ви разкрия всички инвестиционни проекти и ви опиша хитроумните съоръжения! С други думи, решили са да ги развъждат в индустриални количества сред дивата природа и са създали за целта огромен парк. Господин Ли, китайският ми заместник, ми разказа как натоварили на борда на огромни самолети Боинг 747 десетки хиляди крокодили от Тайланд. Ударени от азиатската криза, тайландските фермери се видели принудени да се освободят от тях — цената на крокодилите се била сгромолясала със 75%! Китайците буквално ги получили безплатно! Крокодилите се продавали с огромно намаление!

— Ама че е смешен татко! — отбеляза Зое, засмукала палец. — Само че на мен не ми харесва да работи с крокодили. Крокодилите са тъпи!

Пуснали ги в речните ръкави, изолирани в стоманени мрежи, и тръгнали да си търсят „заместник генерален мениджър“… Е, това съм аз, малки мои момиченца. Аз съм заместник генерален мениджър на „Кроко Парк“!

— Това е същото като генерален директор — заяви Ортанс след кратък размисъл. — Така написах във формуляра в началото на годината, когато имаше въпрос какво работи баща ми.

… И аз царувам над седемдесет хиляди крокодила! Представяте ли си?

— Седемдесет хиляди! — възкликна Зое. — Дано не падне във водата, като се разхожда из фермата! Тази работа никак не ми харесва.

Един стар клиент от времето, когато работех за „Гънман & Ко“, ми намери това място. Случайно го срещнах в Париж една юнска вечер, докато си пиех питието в панорамния бар на „Конкорд Лафайет“ при Порт Майо. Спомняте ли си, водил съм ви там много пъти. Казах му, че си търся работа, че ми се иска да се махна от Франция, и той се сетил за мен, когато чул за тази крокодилска ферма! Това, което ме накара да приема предизвикателството, е невероятният икономически подем на Китай. Също както стана с Япония през осемдесетте години на миналия век. Всичко, което китайците докоснат, се превръща в злато! Включително и крокодилите. Всъщност в това се състои работата ми — да докарам до процъфтяване фермата и — защо не — да изкарам крокодилите на борсата. Интересна идея, не намирате ли? Доведените тук китайски работници се трудят от сутрин до мрак и живеят наблъскани в кирпичени коптори. Винаги са усмихнати. Започвам да се чудя вече дали не се усмихват и когато спят. Толкова са смешни с малките си клечкави крака, щръкнали от прекалено широките им шорти. Единственият проблем е, че крокодилите често ги нападат и краката, ръцете, дори лицата им са набраздени от белези. Знаете ли, те сами се закърпват. С игла и конец. Направо са уникални! Има медицинска сестра, назначена за тази цел, но тя се грижи предимно за посетителите.

Забравих да спомена, че „Кроко Парк“ е отворен и приема посетители — туристи от Европа, Америка и Австралия, които идват на сафари в Кения. Нашата ферма е една от дестинациите, които предлага каталогът с екзотични екскурзии. Срещу минимална входна такса връчват на туристите бамбукова въдица и две обезглавени пилета, които закрепят към въдицата. Та те се забавляват, като пускат в блатистата вода парчета от пилетата и хранят крокодилите, които, да ви кажа, са твърде лакоми. А също и злобни! Въпреки че постоянно напомняме на туристите да бъдат предпазливи, понякога те стават прекалено самоуверени, доближават се и нашите питомци ги захапват, защото крокодилът е изключително бърз и зъбите му са остри като моторна резачка! Случва се също така да ударят посетител с опашка и да му строшат врата. Стараем се да не шумим около тези инциденти. Но след като са били жестоко ухапани, посетителите не горят от желание да идват отново, за което не бих могъл да ги упрекна!