Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

През една студена и дъждовна ноемврийска нощ Ирис и Филип Дюпен се прибираха вкъщи. Връщаха се от вечеря, давана от един от съдружниците на Филип. Официална вечеря, двайсетина сътрапезници, блюда, сервирани от метр д’отела, пищни букети цветя, весело припукващ огън в камината на салона и толкова благоприлични разговори, че Ирис можеше да ги възпроизведе дума по дума предварително. Лукс, отлична храна и… отегчение, обобщи тя, потънала на предната седалка на удобната кола, която прекосяваше Париж. Филип шофираше мълчаливо. През цялата вечер не успя нито веднъж да хване погледа му.

Ирис гледаше Париж и не криеше възхищението си от сградите, паметниците, мостовете на Сена, архитектурата на големите булеварди. Навремето, когато живееше в Ню Йорк, Париж й липсваше. Улиците на Париж, светлият камък на сградите, алеите с дърветата, терасите на кафенетата, спокойните води на Сена. Тя затваряше очи и мислено гледаше снимки от града.

Това беше любимият й момент от вечерите, които прекарваха навън — обратният път с колата. Да си събуе обувките, да протегне дългите си крака, да подпре глава на облегалката, да притвори очи и да се любува на очарователните картини на минаващия покрай нея град, които потрепваха на светлината на фаровете.

Отегчи се до смърт на вечерята, седнала между ентусиазиран млад адвокат, едва навлязъл в занаята, и един от най-маститите парижки нотариуси, който я занимаваше със скока на цените на недвижимите имоти. Досадата предизвикваше у нея пристъпи на гняв. Идеше й да скочи и да прекатури масата. Вместо това се раздвояваше, оставяйки „другата“, красивата г-жа Дюпен, да играе ролята си на „съпругата“. Смееше се звънко със смях на щастлива жена, за да потуши вътрешния си гняв.

В началото на брака си съвестно се стараеше да участва в разговорите, интересуваше се от бизнеса, от борсата, от печалбите и дивидентите, от сливанията на едрите групировки, от стратегиите, изковани с цел да смачкат някой съперник или да спечелят нов съюзник. Ирис идваше от друг свят, света на Колумбийския университет, на разпалените спорове за филми, сценарии, книги, и в средите на съпруга си се чувстваше неловко като девойка на светския си дебют. С времето постепенно осъзна, че е аутсайдер. Канеха я, защото беше красива, очарователна, защото беше съпругата на Филип. И защото всички се движеха на двойки. Достатъчно беше сътрапезникът й да я запита: „А вие, вие с какво се занимавате, госпожо?“, и тя да отговори: „С нищо особено! Посветила съм се на детето си“, за да насочи той вниманието си към някоя друга дама. Отначало се чувстваше огорчена, наранена, но с времето свикна. Случваше се някои мъже да й отправят дискретни покани, но когато се водеха оживени разговори, тя се оказваше изолирана…

Тази вечер протече съвсем различно…

Когато седналият срещу нея привлекателен издател, който се славеше не само с книгите си, но и с успехите си сред жените, иронично й подхвърли: „Е, скъпа Ирис, продължаваш ли да играеш ролята на вярната Пенелопа край семейното огнище? Скоро може и да те забулим!“, тя отвърна, без да се замисли: „Ще се изненадаш: прописах!“ В мига, в който го изрече, погледът на издателя заискри. „Роман ли пишеш? Какъв роман?“ — „Исторически…“ Неволно се сети за Жозефин, за проучванията й върху XII век. „Да знаеш, заинтригува ме! Французите си падат страхотно по историята и особено по романизираната история… Вече си го започнала, така ли?“ „Да — отвърна тя самоуверено, призовавайки на помощ знанията на сестра си. — Действието на романа се развива през дванайсети век. По време на царуването на Алиенор Аквитанска. Хората имат много погрешна представа за онова време. То представлява възлова епоха за френската история… Епоха, която странно прилича на нашата: парите изместват натуралната размяна и заемат централно място в живота на хората, селата се обезлюдяват за сметка на градовете, които се разрастват, Франция се отваря за външни влияния, търговията завладява цяла Европа, младежта не може да намери мястото си в обществото, бунтува се и клони към насилие. Религията е на почит, превръща се в политическа, икономическа и законодателна сила. Духовенството е тесногръдо и от средите му се пръкват множество фанатици, които се месят във всичко. Това е и епохата на големите градежи, строят се катедрали, университети, болници, идват първите любовни романи, първите идейни спорове…“ Ирис импровизираше. Аргументите на Жо сега се лееха от устата й с брилянтна лекота и издателят, надушил доходоносната жила, не отлепяше от нея блеснал поглед.