Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

Шефа се разкиска и поглади черепа си с удоволствие.

— И заради кого да го правя, я ми кажи, мажа сладуранке?

— Ами не знам… За мое удоволствие например. Ще ми е мъчно, ако си стар и сбръчкан… Искам моят дядо да е силен и с бронзов загар като Тарзан.

Малката знае как да говори с мъжете, реши Кармен. Целият сияе дядката, чак кожата на плешивата му глава се е набръчкала от удоволствие. Както винаги на раздяла ще й даде някоя по-едра банкнота. Всеки път без изключение й бута по една в ръчичката, тайно, без другите да забележат.

В приповдигнато настроение от приказките на Ортанс Марсел се обърна към Филип Дюпен и подхвана темата за положението на борсата. Какви са прогнозите за следващите месеци, покачване или спад? Да продава ли, или да влага? В какво обаче? В акции или във валута? Какво се говори в средите на бизнеса? Филип Дюпен разсеяно надаваше ухо на думите на тъста си, който действително изглеждаше в много добра форма. „Бих казала дори, бодър и свеж, той видимо се подмладява, права е малката — каза си Кармен, — дъртата Гробз би трябвало да си отваря очите на четири!“

Наетата за вечерята сервитьорка прекъсна размишленията на Кармен с въпроса къде да поднесе кафето, в дневната или в трапезарията.

— В хола, мила… Оставете на мен, а вие ще вдигнете масата. Сложете всичко в миялната, но без чашите за шампанско, те се мият на ръка задължително.

Едва дочакаха да приключат с десерта, и Александър отмъкна в своята стая братовчедка си Зое, а Ортанс остана с възрастните на масата. Тя винаги предпочиташе компанията на възрастните. Свиваше се, правеше се на незабележима. И сега, нищо че допреди минута бе говорила смело и предизвикателно, умело се сливаше с фона и внимателно слушаше. Наблюдаваше, мислено довършваше някое недоизказано изречение, тълкуваше някоя неволна грешка на езика, възмутено възклицание, конфузно мълчание. „Това момиченце е същинска конска муха — нервира се Кармен. — И никой не си дава сметка! Ясна ми е играта й. Ама и тя усети, че я разкрих. Не ме харесва, но се страхува от мен. Тази вечер трябва да й намеря занимание, ще я заведа в малкия хол да гледа някой филм.“

Понеже разговорът замираше, Ортанс лесно се остави да бъде отведена от Кармен.

В големия салон Жозефин си пиеше кафето, молейки се наум да не попадне под кръстосания огън на въпросите. Опита се да поведе разговор с Филип Дюпен, но той се изплъзна с оправданието, че мобилният му звънял, било важно и ако нямала нищо против… Затвори се в кабинета да си проведе разговора.

Шефа четеше някакъв икономически вестник, който взе от малката масичка. Госпожа майка им и Ирис обсъждаха смяната на завесите в спалнята. Поканиха с жест Жозефин да се присъедини, обаче тя предпочете компанията на Марсел Гробз.

— Как си, малка моя Жо, как върви животът, направо търчи като бесен, а?

Ама и той как само се изразява — с отдавна излезли от употреба изрази. Разговорът с него я връщаше в шейсетте-седемдесетте години. Сигурно е единственият ми познат, който продължава да казва „екстра файн“ или „животът търчи като бесен“!

— Може и така да се каже, Шефе.

Той й намигна и отново потъна в четивото си, но като забеляза, че тя продължава да седи до него, се принуди да завърже разговор.

— А какво става с мъжа ти, сушата продължава ли?

Тя кимна.

— Трудно стана сега. Трябва да си налягаме парцалите и да чакаме да отмине…

— Продължава да търси въпреки всичко… Преглежда всички обяви за работа в сутрешните вестници от начало до край.

— Ако не намери, да дойде при мен… Ще измисля нещо като за него.

— Много си добър, Шефе, но…

— Само че трябва малко да се пречупи. Щото мъжът ти е много наперен, Жо, да си го кажем открито. Стана вече така, че не бива много-много да вириш нос. Свиваш си перките и казваш: благодаря, началник! Дори и дебелакът Марсел се бъхти като грешен дявол — да намира нови пазари, да ражда нови идеи. И благодари на Господа, когато уреди някоя сделка. — Той се потупа по корема, докато говореше. — Така му кажи на Антоан. Достойнството е лукс. А този лукс мъжът ти не може да си го позволи! Щото, Жо, мен ме спасява единствено това, че съм дошъл от беднотията. Затова не се боя да се върна обратно там, ако се наложи. Една сенегалска поговорка казва: „Когато не знаеш къде отиваш, спри и се обърни да видиш откъде си тръгнал.“ И понеже аз съм тръгнал от калта…

Жозефин потисна желанието да признае на Марсел, че и тя не е много далече от калта.

— Обаче като се позамисля, Жо… ако се наложи да взема на работа някой от семейството, предпочитам да взема тебе. Защото смятам, че теб работата не може да те уплаши… За тебе съм убеден, но за мъжа ти, да ти кажа, не съм много сигурен, че ще иска да си цапа ръцете. Абе знам аз… — и избухна в дебелашки смях. — Не го карам да става автомонтьор.