Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Така мисля. Да — каза Ортанс с блеснал поглед.

— А какво мислите да учите по-нататък?

„Сега ще каже как иска да се занимава с мода — помисли си Жозефин, — как заминава да учи в Англия, как й е важно някой стилист да прояви интерес към таланта й. Толкова е по-смела от мен. Толкова е точна, устремена. Знае какво иска и атакува право в целта.“ Заслуша се в думите на дъщеря си, която говореше за желанието си да проникне в непристъпния свят на модата. Подчерта, че през октомври заминава за Лондон, но ако някой парижки стилист имал желание да я вземе на стаж през юли, август и септември, щяла да бъде най-щастливият човек.

— Но сте тук не само за това — прекъсна я водещият.

Беше същият, който отряза косата на Ирис. Внезапно Жозефин изпита ужасно подозрение.

— Не. Тук съм, за да направя разкритие за една книга — заяви Ортанс с ясен глас. — Книга, която неотдавна пожъна огромен успех, „Смирената кралица“…

— И тази книга според вас не е написана от Ирис Дюпен, която се представя за неин автор, а от вашата майка…

— Точно така. Доказах ви го, дадох ви възможност да видите на лаптопа на майка ми запазени всички последователни версии на книгата…

„Значи затова не го намерих сутринта! Къде ли не прерових. Накрая реших, че трябва да съм го забравила при Лука…“

— Длъжен съм да добавя — продължи водещият, — че преди предаването поканихме тук длъжностно лице, което потвърди, че компютърът действително съдържа всички версии на ръкописа и че той принадлежи на вашата майка, госпожа Жозефин Кортес, сътрудник в Националния център за научни изследвания…

— Специалист по история на дванайсети век, а точно за това време става дума във въпросната книга…

— Следователно книгата не е написана от вашата леля, защото се налага да напомним, че Ирис Дюпен е ваша леля, а от майка ви?

— Да — потвърди Ортанс твърдо, с поглед, насочен право в камерата.

— Знаете ли, че това ще предизвика огромен скандал?

— Да.

— Вие обичате много леля си…

— Да.

— Но въпреки това поемате риска да я съсипете и да съсипете живота й…

— Да.

Спокойствието й не беше само фасада. Ортанс отговаряше без запъване, без да се черви, без да се колебае.

— И защо го правите?

— Защото майка ми се грижи сама за нас двете със сестра ми, защото нямаме пари и тя се претрепва от работа, защото желая тя да получи авторските права за книгата, които са сериозна сума.

— Постъпвате по този начин само заради парите?

— Постъпвам така на първо място, за да получи майка ми справедливост. И на второ място заради парите. Леля ми Ирис Дюпен го е направила за забавление, тя със сигурност не е очаквала книгата да има такъв успех, смятам за справедливо да се даде кесаревото кесарю…

— Като говорите за успеха на книгата, дали можете да споменете цифри?

— Абсолютно. Петстотин хиляди екземпляра са продадени досега, преведена е на четирийсет и три езика, а правата за филм са откупени от Мартин Скорсезе…

— Смятате се за ощетена?

— Това е все едно майка ми да купи лотариен билет, а леля ми да прибере печалбата в джоба си… С тази разлика, че билетът се купува за трийсет секунди, докато майка ми се труди върху книгата в продължение на цяла година, без да смятаме дългите години учение и трупане на знания! Смятам, че е справедливо тя да бъде възнаградена.

— Наистина е така — заяви водещият. — Впрочем вие доведохте и адвокат Гаспар, който представлява интересите на немалко звезди от шоубизнеса, включително на Мик Джагър. Адвокат Гаспар, кажете ни какво може да се направи в подобен случай?

Адвокатът се впусна в продължителна тирада срещу плагиатството, говори за труда на анонимните литературни роби, които пишат за утвърдени автори, спомена известните процеси по този казус, както и делата, по които той самият е пледирал. Ортанс го слушаше изпъната, без да изпуска от поглед камерата. Носеше зелена блуза „Лакост“, която подчертаваше очите й, меднорусата й дълга коса. Жозефин забеляза малкото крокодилче на гърдите й.

След изказването на адвоката водещият се обърна за последен път към Ортанс, която разказа за блестящата кариера на майка си в НЦНИ, за проучванията й върху XII век, за непоправимата й скромност, която вбесявала и собствената й дъщеря.

— Знаете ли — каза в заключение Ортанс, — когато си дете, а аз доскоро бях дете, изпитваш нужда да се възхищаваш от родителите си, да смяташ, че са силни, най-силните. Родителите са твоята защита. Не искаш да са слаби, отчаяни, колебливи. Не те интересува дали имат проблеми. Важно ти е да се чувстваш закрилян от тях. Винаги съм имала чувството, че майка ми не е достатъчно силна, за да накара другите да я уважават, че през целия си живот ще се оставя да я тъпчат. Тази вечер искам да направя нещо: да я защитя от самата нея, да я подсигуря, за да не й липсва нищо никога вече, за да престане да си блъска главата и да се пита как ще плаща апартамента, образованието ни, данъците, с какво ще ни храни всеки ден… Днес наруших тайната, направих го, за да защитя майка си.