Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Само че Зое не бива да узнае. Зое не трябва да знае… Зое не е като мен. На нея всичко трябва да й се казва внимателно. Но това оставям на теб, това е по твоята част.

— Ще я подготвим — рече Жозефин, — ще изчакаме, колкото е необходимо, за да свикне да живее без него.

— Ние и без това живеехме без него — заяви Ортанс. — Хайде, че имам още много да уча, да преговарям за матурата.

Жозефин излезе от стаята, без да продума, и се върна в кухнята, където я чакаха Милен, Гари и Зое.

— Милен може ли да остане да вечеря с нас? Кажи да, мамо, кажи да…

— Мисля да се прибера в хотела, миличка — отвърна Милен и целуна Зое по косата, — всички сме много уморени. Утре ме чака натоварена програма…

Тя благодари на Жозефин, още веднъж целуна Зое. Изглеждаше дълбоко разстроена. Погледна ги за последен път с мисълта, че може да не ги види никога вече.

В началото на юни Ортанс и Гари се явиха на матура.

Жозефин стана рано да им направи закуска. Попита Ортанс дали не желае да ги придружи, но тя отказа, защото щяло да й се отрази зле на самочувствието.

Първия ден Ортанс се прибра доволна, втория също и седмицата мина без никакво притеснение. Гари очевидно също не се вълнуваше кой знае колко. Резултатите щяха да излязат на 4 юли.

Шърли не дойде за изпитите на сина си. Реши да се установи в Лондон и търсеше апартамент. Обаждаше се по телефона всяка вечер. Гари отиде при нея веднага след изпитите.

Зое мина в следващия клас с грамота. Александър също. Филип заведе и двамата в Евиан да пояздят. Жозефин ги изпрати на гарата и изписаното на лицето му вълнение я покърти. Хвана я за ръката: „Добре ли си?“ Тя дешифрира въпроса като „все така ли си влюбена“ и отговори с „да“. Той й целуна ръка и прошепна: „Forget me not!“ 37 37 Не ме забравяй (англ.). — Б.пр. Страшно й се прииска да го целуне.

Зое не беше питала нищо за баща си.

Ортанс се обади на журналистката от списание „Гала“ и си уреди триседмичен стаж като организатор на продукция. Тръгваше за работа всяка сутрин, ругаеше градския транспорт, че бил много бавен, непрекъснато повтаряше: „Кога ще се преместим най-сетне в Париж, вече и Шърли я няма, какво чакаме още?“ Жозефин все по-често мислеше за това. Тръгна да обикаля разни апартаменти в близост до Ньойи, за да може Зое да запази приятелите си. Ортанс беше заявила, че е съгласна за Ньойи. „Има дървета, метро и автобуси, елегантни и възпитани хора, няма да живея с чувството, че съм в резерват, а и при всяко положение след матурата веднага се махам, ще си уредя живота далече оттук.“

Повече не отвори дума за баща си. Всеки път, когато Жозефин я питаше: „Как си, миличка, добре ли си? Искаш ли да си говорим?“, тя свиваше нервно рамене и се тросваше: „Мисля, че си казахме, каквото имаше да си казваме.“ Помоли да качат от мазето телевизора, след като вече си беше взела изпитите. Искаше да гледа модните предавания по кабелните канали. По нейна молба Жозефин се бе абонирала за кабелна телевизия и се радваше, че дъщеря й се занимава с нещо.

Беше средата на юни. Една неделя, докато чакаше Ортанс да се прибере, Жозефин пусна телевизора, за да гледа предаване, за което й бе казала дъщеря й. „Гледай трети канал довечера, може да ме видиш… Да не изпуснеш часа, защото ще е кратко.“

Беше към единайсет и половина и Жозефин надаваше ухо при всеки шум по стълбите. Даде на Ортанс пари за такси, но се безпокоеше, притесняваше я мисълта, че е сама по улиците нощно време. Сама в таксито, сама в предградието, по стълбите. Друго беше, когато бяха двамата с Гари. „Дори само заради това ще е добре да се преместим — казваше си тя. — В Ньойи е спокойно, много спокойно. По-няма да се притеснявам, когато излиза вечер…“

Гледаше разсеяно екрана, натискаше дистанционното, прескачаше от канал на канал, връщаше се за миг отново на трети, да не пропусне Ортанс. Лука й бе предложил: „Мога да дойда да ви правя компания, ако желаете, ще се държа прилично!“ Но тя не искаше дъщеря й да я вижда с любовника. Все още не желаеше да смесва двете страни от живота си. Живота с Лука и живота с дъщерите.

Смени отново канала и сякаш зърна Ортанс. Сепна се. Ортанс беше, наистина, нямаше грешка. Интервюто току-що бе започнало. Дъщеря й изглеждаше бляскаво. Красива, естествена. Гримирана, с прическа, имаше вид на по-възрастна, по-зряла. Жозефин възкликна от възхищение. Приличаше на Ава Гарднър. Водещият я представи, каза на колко е години, обясни, че току-що си е взела матурата…

— Добре ли мина?