Катрин Панкол - Жълтите очи на крокодилите

— Не знам.

— Сто и петдесет хиляди за три месеца! И продължава да се продава, Жо, продължава. А сега искаш да спрем насред пътя?

— Не мога. Сякаш съм родила дете, което виждам на улицата и се преструвам, че не го познавам.

— Ето че си дойдохме на думата! Не ти хареса, че си окълцах косата на живо по телевизията, че ме има във всеки вестник, че давам интервюта и отговарям на идиотски въпроси… Но такава е играта, Жо, така се прави!

— Може би… Обаче на мен не ми харесва. Искам да е другояче.

— Знаеш ли колко може да ти донесе тази малка игричка?

— Петдесет хиляди евро…

— Много си далече от истината! Десет пъти повече!

Жозефин нададе вик:

— Ужас! Какво се прави с толкова пари?

— Каквото пожелаеш, изобщо не ми пука…

— А данъците? Кой ще плаща данъците за такава сума?

— Има закон за писателите. Не е толкова страшно. Ще мине през данъчната декларация на Филип, той няма и да забележи!

— Остава да го набутам с данъци за пари, които аз съм спечелила!

— Защо? След като ти казвам, че дори няма да разбере.

— О, не! — изстена Жозефин. — Отвратително е, не е редно, никога!

— Напротив, редно е, защото подписахме договор и трябва да го спазваш. Филип за нищо на света не бива да заподозре нещо. Още повече че в последно време нещо охладняхме един към друг, затова точно сега не е моментът да му разкрием цялата работа. Жозефин, помисли за мен, умолявам те… Искаш на колене ли да ти падна?

Жозефин не й отговори.

— Подай ми сметаната, цялата ще отиде. Не можеш да си представиш колко изяжда близо двуметров дангалак! Аз пълня хладилника, той го изпразва, пак го пълня и той пак го изпразва!

Ирис й подаде кофичката сметана, нацупена умолително като малко дете.

— Храс и Хрус изхрускаха големия Хрис, който…

— Не настоявай, отговорът ми е „не“.

— Само още една книга, Жо, след това ще се оправям сама. Уча се да пиша, наблюдавам как работиш, работя заедно с теб… Колко ще ти отнеме? Шест месеца, а ще ме спасиш, мен, сестра ти!

— Не, Ирис.

— Наистина си неблагодарна! Нищо не взех за мен, всичко ти изплатих, животът ти се преобърна, ти се промени, стана неузнаваема…

— А, и ти ли го забеляза?

Ортанс открехна вратата и надникна в кухнята.

— Тръгваме ли, Ирис? Имам да довършвам разни неща довечера… Не искам много да закъснявам.

Ирис погледна за последно Жозефин, долепила умолително длани, но сестра й поклати решително глава.

— Знаеш ли какво? — заяви Ирис и стана. — Не си никак доброжелателна…

„Ето, дойде ред на вината — помисли си Жозефин. — Сега ще се опита да ми създаде чувство за вина. Наистина се постара, не може да й се отрече.“ Избърса ръце в престилката, нареди върху киша още една опаковка нарязан бекон и го метна във фурната. „Когато готвя, си почивам. Дребните неща от живота ми действат отморяващо. Това й липсва на Ирис. Тя се захваща с разни измислени неща, затова и най-дребното препятствие я срива. По-добре да я науча да прави киш! Така ще укроти въртележката в главата си.“

Погледна през кухненския прозореца и видя сестра си и дъщеря си да се качват в колата на Ирис.

— Май се спречкахте с мама? — подхвърли Ортанс, докато закопчаваше колана на смарта.

— Помолих я да даде едно рамо за следващата книга и тя ме отряза… — в ума й светна лампичка и тя попита: — Не можеш ли да я убедиш? Тя толкова те обича. Ако ти я помолиш, може да се съгласи…

— Окей, довечера ще поговоря с нея. — Ортанс провери дали коланът е добре закопчан, дали не е намачкала чисто новата си Маркова блуза и се обърна към леля си. — Би трябвало да ти помогне. След всичко, което правиш за нея и за всички нас открай време!

Ирис въздъхна тежко и надяна маската на опечалена жертва.

— Нали знаеш, колкото повече помагаш на хората, толкова са по-неблагодарни.

— Къде ще ходим на пазар?

— Не съм мислила. „Прада“? „Миу Миу“? „Колет“?

— Какво по-точно искаш?

— Във вторник ще ме снимат за „Гала“ и ми се иска да изглеждам много тъжна, много шик и много изискана!

Ортанс се замисли за момент и заяви:

— Отиваме в „Галери Лафайет“. Има цял етаж, отреден за младите модни дизайнери. Често наминавам там. Интересно е. Може ли да присъствам на снимките във вторник? Току-виж съм попаднала на журналисти, които се занимават с мода, човек никога не знае…

— Няма проблем…

— А може ли да доведа и Гари? Той ще ме докара със скутера, ще се възползвам…

— Добре. Ще оставя бележка с имената ви на входа.

Вечерта, когато Ортанс се прибра, натоварена с торби с дрехи, купени от леля й от благодарност за отделеното време, целия следобед, тя попита майка си защо не иска да помогне на Ирис.